сряда, 29 август 2012 г.

Групостни летни нощи и дни


Лято-  слънчевите аромати, соленият вкус по кожата ми, бризът на брега на морето или  пък  на планинското езеро.  Отдавна  не  съм живяла само със събота и неделя, да не усещам как минават делничните дни, а уикенда да ми се струва  безкраен.

 
 Не го бях правила до сега. Да нямам планове за утрешния ден. Да знам само че утре тръгвам за морето, но без реална представа  с кого, къде, как.  И за първи път се чувствах добре от факта, че нямам планове за това как ще се развият нещата. И ето че те не просто се случиха, а ми бяха просто перфектни. Дните си минаваха, морето беше в краката ми,  вятърът отвяваше и най-малкото опит да се планира нещо. Трябваше само някой да предложи нещо и вече всички бяха " Едвам ме нави". И неусетно  от морето  преминахме  към басейна, а от  там високо в планината. Делничните дни преминаваха като сън, къде с помощта на повече или по-малко джин, къде без.... но минаваха.


 А всичко клони, към едно незабравимо лято. Лято преизпълнено с вдъхновяващи моменти, хора, разговори, случки, зайци, слънце,слънце, много слънце. Слънце в очите, слънце в косите, слънце в думите. Срещи с стари приятели, с които се разминавате постоянно, но пък в правилния момент нещо ви събира. Срещи с бъдещи приятели. Срещи, които ще ме заредат с енергия за  студената зима.
 Липсата на сън не се усеща, когато има достатъчно положителни  емоции, които да те надрусат до неознаваемост, нямаш нужда от никаква друга стимулация. Лошото е че се пристрастяваш по-бързо и искаш още и още и още, от онова същото- горещото лятно слънце, но да бъде споделено, но не с кой и да е с ТЯХ.



Иска ми се да опиша всичко, но не намирам точните думи. Някои неща могат само да се изживеят, не могат да  бъдат преразказан. Силата  на емоциите си остава  само и единствено в теб и в другите около теб. Колкото  и да се опитваш да я  изкажеш на глас, то това ще е някакво бледо подобие на истинското усещане.



Няма коментари:

Публикуване на коментар