вторник, 5 февруари 2013 г.

Out of control

   

    Човек, който не знае къде се намира и на къде  отива, няма как да се загуби. Но  страхът от неизвестното, може да те накара да избягаш от себе си. Не е лесно да  признаеш, че си объркан и си нямаш  идея какво точно искаш да ти се случи оттук нататък. Как точно да  предизвикаш съдбата, да си намислиш желание на звездите като  не знаеш какво  да е то. Дори бледа форма, трептене  или мъждинка да имаше, пак щеше да имаш към какво да тръгнеш. Ама не. Нищо. За това е толкова  по-лесно просто да избягаш от  цялата идея за нищото. Намираш  с какво да ангажираш малкия си  мозък, така че да бъде  зает на сто и един процента, за да забрави напълно, че има едно нищо, което трябва да бъде  трансформирано. Да се държиш като 17 годишен някак си не ти  приляга,но ти харесва. Правиш всички онези неща, които не си направил, когато му е било времето, но не защото тогава нещо или някой ти е пречил, а защото  сам си решил да не ги правиш, казал си си няма да правя  глупости, не ми трябват  тези неща. А сега, за по-умен ли се имаш, за по-узрял, за нещо повече, че  изведнъж решаваш да си позволиш това нехайство. Какво печелиш като се оставяш на първичните си инстинкти. А какво губиш. Колко полезни неща би могъл да свършиш за  себе си. Остави другите, бъди малко егоист, стига си си доставял удоволствие под претекст, че го правиш за тях, за него, за нея. До къде ще те доведе. Защо като беше млад, казваше "Няма да правя това, защото  не знам дали ще успея да се контролирам." А сега си решил, че можеш да  контролираш всичко. И какво. Как  ги контролираш. Възползваш се от тях, като ги насочваш да  работят за теб, за твоята  заблуда, за падението ти. Гениално. Продължавай в същия дух, току виж си открил топлата вода. Вместо да си седнеш на  красивия  задник и да напрегнеш малко умната си главица, за да   измислиш  условието на задачата, ти си търсиш Ъпсурдни проблеми, които биха се решили от само себе си, ако беше в адекватната си същност. Саморазрушението ти може да бъде много по-красиво, но ако  го отложиш за след 20-30-40 години.
    Знам искаш нещо ново да ти се  случи, нещо красиво, необяснимо, нещо  повече от вълнуващо. Искаш близостта  с хората да не е толкова еднократна, сезонна, виртуална. Имаш нужда от нови характери, които да опознаваш, да  те вдъхновяват да  търсиш новите неща  за и в себе си. Знам че обичаш драмата, но не е нужно да я насаждаш насила в твоя живот, за да усетиш после, по-силно нейната липса и да оцениш колко е хубаво, когато я няма. Не е нужно да се опитваш да решиш чуждите проблеми,  пробвай първо с твоите. Знам че ще кажеш, че те не са ти интересни, защото са твои. Но ти най-добре знаеш, че за да се върнеш отново  там, където  беше, където се чувстваше добре и на място, трябва да направиш крачка назад и да натиснеш проклетия shut down, за да можеш най-накрая  да свършиш нещо полезно. Стига  си го отлагал за утрешния ден. Направи деня си ползотворен и почувствай онази вътрешна  усмивка от вече завършената  работа.

(между редовете на "Лудост"-та)