неделя, 26 февруари 2012 г.

Please believe



Прошка се  иска, когато си сбъркал, когато усетиш със сърцето си, че искаш да я получиш.
Прошка се дава, когато си сигурен, че можеш да я дадеш.

Простете, че ви обичам :)


сряда, 22 февруари 2012 г.

sweet L





Имаш един единствен опит, един ден за целия си живот. Само веднъж можеш да усетиш сладостта на целувката, нежните лъчи на слънцето да събудят клепачите ти, един единствен път да тичаш под дъжда, само една любов..... и с настъпването на вечерта всичко умира. Ти решаваш в кой час да изживееш най-съкровеното, най-желаното, единственото.  




 Няма как вече отминалия миг да го върнеш, да го изживееш отново и отново, по същия начин, по който е бил. Дори и да успееш да направиш точно копие, то едно нещо няма как да бъде la même. Няма да бъде за първи път.


Тичам по тревата, и оставям след себе си смачкани тревички. Гмурвам се в соленото море и голямата вълна ме повлича в ритъма си. Слънцето изгаря кожата ми. Студения вятър щипе бузите ми. Малки капчици започват да се стичат по челото ми, плъзгат се през очите ми, за да стигнат до устните и ти да отпиеш от тях.


sweet, sweet, sweet life


събота, 4 февруари 2012 г.

Millennium: Män som hatar kvinnor

 Швеция:САЩ или  Män som hatar kvinnor срещу The girl with the dragon tattoo.
Е за мен определено е първото. Няма да правя списъци с + и - на едното и другото, защото като тръгна да пиша минусите се надъхвам и понякога  се отплесвам. За  това  ето  основните неща, които (не) ми харесаха и първо сигнално ми направиха впечатления в двата филма: (ще вметна, че ги сравнявам като филми, защото още не съм прочела книгата и няма как да  кажа, кой се доближава повече до нея)

  • Образите и чувстват, които пресъздаде шведския филм, повече ме докоснаха. Има моменти, в които мълчанието и един поглед казват много повече от глупавите думи.  В американската версия не ми хареса това, че тя си разказа историята, уби целия смисъл на образа й. На Микаел не му трябваше да го знае, а зрителя имаше прекрасната възможност да разбере миналото й от накъсаните спомени. Другото нещо, с което ми развалиха образа на Лисбет, бе че твърде бързо ги сближиха с Микаел. Нилс Оплев бавно ни разгръщаше черупката на Лисбет (за тези, които не се сещат какво имам предвид: след приятната изненада от нейна страна, тя отиде да спи в стаята си, втория път  изгони  Микаел от леглото си и т.н.) И от къде на къде тя- лошото и наранено момиче, което не прави никакви мили жестове, решава да му направи пържени филийки. Доста по-достоверно ми  беше шведската гледна точка- той да бъде романтика и да приготви закуска. 


  • Noomi Rapace- определено по ми прилягаше за образа на Лисбет, нямаше  чак толкова сластни извивки, но така или иначе не й бяха нужни. И определено й бяха направили по-добра татуировка на дракон, а не някаква си мижава  на рамото. (ще да трябва да се види в Шерлок Холмс)


    • Michael Nyqvist- ми представи онова спокойствие и хладнокръвие в образа на Бломквист, което съм почти сигурно, че го има и в книгата. Daniel Craig на моменти ми идваше твърде нервен и експанзивен.  Едно е швед да играе образ, сътворен от шведски писател, и съвсем друго чуждоземец да се опитва да влезе в кожата на северняк, няма как да му дойде отвътре. 


    • Музиката- е в това отношение определено трака към американската версия е много добър.
    • Имах излишни дообяснявания и показвания в американската версия. След като е филм със загадки, потайности, трябва да я има тази нотка през цялото време, не е нужно всичко да се покаже и да се обясни на зрителя. Ако си средностатистически тъп американец, който иска всяко едно действие и дума да бъда сдъвкано и изплюто, ходи си гледай eкшънчета.


    • Мразя продуктово позициониране, особено когато ми се набива толкова много. 
    Червените Марлборо- ок, не  бяха толкова натрапващи;  
    Кока колата, която извади и така звучно отвори- за бога, защо можеше да е просто сода; 

    Макдоналдс- е това вече ми дойде в повече, до колкото  са ми разказвали познати скандинавците определено не са такива  фенове на пържените картофки и чийзбургите;
    Apple- добре видяхме го веднъж, два пъти, ама нужно ли беше всеки път да избирате този ъгъл да снимате, че да виждам на целия си екран сребърната ябълка.
    Волвото- само то не ми се натрапи и ми се вписа в картинката (и се чудя дали е било позиционирано, или просто такава кола са имали)


    • А относно това кой филм е по-добре направен- няма  кой знае какви визуални ефекти, които да  откроят американците като по-добри, за това пак смятам да присъдя точка в полза на северняците.


    • Какъв беше този край, за бога. Последните 30 минути ми бяха напълно излишни в американския вариант- и какво беше това разнежване от нейна страна към Микаел ( искам да разбера как е в книгата, но  в случая не ми допадна) Омразата в очите на Наоми, докато гледаше горящата кола- незаменими.

    • Шведския има брутално яко звучене- не знам как, но е събрал хубавите страни на повечето езици- нещо средно между немски-италиански- френски (сигурно има и още, но поне с тези открих прилики) В тази посока, кой е решил това да бъде заглавието на английски

    • и ДА, определено имам по-голяма слабост към европейско кино, но просто не ми се представя продукт за масово потребление, а такъв, в който е изразено личното виждане на режисьора.
      Е май това ще бъде за сега, ако съм била твърде критична към американския, не е нарочно, не мразя американското кино, просто така се получи. Има случай, в които техните римейки ми харесват повече, но този не е от тях. Няма  и как да знам дали ако ги бях изгледала в обратен ред нямаше да имам друго мнение, но въпрос на късмет и усещане.

     Ще отворя една малка скоба накрая и ще добавя едно много добро определение (поне според мен) за личността на режисьора, дадено от един преподавател от НАТФИЗ, по повод друг филм:
    "Един режисьор е съвкупност от няколко фигури и когато ги има всичките тогава се получават шедьоврите, но гениите са малко в наши дни:) - Трябва да бъде добър художник- за да може да нарисува картини, които да грабнат зрителя, трябва да бъде актьор- за да може да покаже на актьорите какво се очаква от тях, да знае как иска да види изигран дадения образ, да бъде добър композитор- всеки филм трябва да има подходяща музика в точните моменти, да бъде добър писател- да разкаже една история, без да има излишни неща , да тече гладко и завладяващо, и добър оператор- за да знае как иска да излезе дадената сцена на екрана, как да се движи камерата" 
      Така че един филм, го считам за добър, когато го усетя като такъв, излизайки от киносалона да нямам чувството че нещо ми е липсвало или нещо не ми е харесало. Защото ако се тръгне да се разнищва един филм, то може да се намерят хиляди недостатъци- защото ... гениите са малко :)