петък, 6 януари 2012 г.

Предизвикателство

След предното ми мъмрене относно равносметките, ето нещо което ми допада да правя  в края на всяка година :)
Но нещо ми е доста постна колекцията в сравнение с тази на Бла, поне от към литература за развлечение. Но смятам да не ви занимавам с професионолно-строителните ми отклонение :)
    Нийл Геймън- препоръчвам всичките му книги с две ръце и два крака (ако харесате една негова книга, всички останали ще ви харесат)
 Айн Ранд- мисля че достатъчно други са изписали  добри ( а сигурно и лоши) неща, така че просто пробвайте, ако не сте все още :)
Сафон- беше подарък за рождения ми ден, при това доста добър, наистина ме върна към тийнейджърските години, но определено нямаше да го оценя по начина, по който го оценявам сега :)
Високо над земята (Съни Сънински)- ако наистина беше станал филм, щеше да  изглежда доста добре, но да публикуваш сценарий на книга, някак си не е....абе липсват картинките. Може би за това хората правят филми по книги, а не обратното, няма я магията на въображенето.
А относно " Любовта трае три години"- беше твърде черногледа за моите виждания, твърде големи сблъсъци правехме с написаното, но на някой песимист сигурно би му харесал много.
  Надявам се тази година книгите ми да се доближат до рекорда ми от филми от 2011, за който ще пиша по-нататък, защото мисля да го поукрася още малко до следващия София филм фест.
 Но за да не прекъсвам щафетата ще я препратя към Вал, Bamf  и лека надежда към г-н Галев :)


понеделник, 2 януари 2012 г.

Great Expectations

   "Ще разказа нещата такива, каквито ги помня, без определена последователсност"- започна днешния филм.
    Още една година мина и дойде нова- краят или началото на  големите надежди. Нещо ми станаха твърде много датите, с които да се отмерва 1 година- рожден ден, годишнина, нова година. Все някакви конкретни дати за равносметка. А има хора, които въобще не знаят на колко години са, кога е рождения им ден, че са изминали поредните 365 дни и че това било една година от техния съдбовен живот и на 365-ят ден трябва да седнат и да разгледат, да обмислят, да  анализират тяхното изминаване и да се подготвят за следващото.
   Не ми харесва идеята за равносметка на определени дати, събития, които  се повтарят всяка година. Нещата, които ме променят се случват рязко, връхлитата в живота ми, променят го, опустошават го и си заминават също толкова неустено както са влезнали. Може  11 месеца животът ми да е бил толкова  спокоен и скучен и само един месец, даже  един ден да е бил апокалиптичен, че да заличи всички дни  преди него, и съответно годината  ще трябва да  я запомня  с имено този ден. Да ама не. Случилото си остава  само и единствено за този ден. Не искам да отброявам постоянно 365 дни, 1 година, 1 месец, 1 седмица,  1 ден. Искам всичко да случва сега, да няма вчера, да няма утре, след малко, догодина..... Толкова по-красиво е всичко да бъде изживяно сега, а не да се чувствам щастлива сега, спомняйки си за вчера. Животът поднася достатъчно нови неща, за да си губим времето в спомени или планове за бъдещето. Всяка една секунда докато чета хубава книга, всяка нова дума, изречение, чувство, всяка нова целувка, докосване, поглед, дума, спор,са толкова насистащи, че нямам нужда да живея във различно време от настоящето. 
 Последната седмица ми дойде твърде пренаситена с празници, с надежди  за чудеса, късмети и всякакви други щуротии. Когато толкова силно желая нещо, всяка свободна секунда е отделена да мечтая за него. Не ми трябва специален повод-Коледа, падаща звезда, свещички, за да си пожеаля нещо и да вярвам в неговото  осъществяване. Най-съкровенното ми детско желание  се сбъдна  благодарение на голямото детско сърчице, което толкова силно мечатеше за него, че не му остави друг избор освен да се случи. За това сериозно обмислям идеята следващия грандиозен празник за отброяване на поредните 365 дни, да го изживея като най-обикновен ден и ако има нещо интересно и вълнуващо да се случи, то ще се случи точно тогава .

   
    Но да не оставате с грешно впечатление, че годината ми е била лоша и затова сега недоволствам от нейното отброяване. Напротив, беше страхотна, даже повече от страхотна, без да ги конкретизирам дали са  в рамките на календараната 2011 или са +/- някой  и друг месец, досега не съм имала толкова динамични, често случващи се, наситени  с огнени усмивки и шоколадови прегръдки събития. Имах осъществение по най-прекрасния начин мечти, които ме вдъхновиха  за нови (по-мащабни).  
  За това, лека нощ, честит ви нов ден  и една гатнка за лека нощ :)

"Трима братя в къщи заедно живеят,
те пред теб различни образи люлеят,
но решиш ли да ги различиш,
тогава всеки като другите веднага става.
Първият го няма, тръгнал отдалече.
Вторият го няма, той излезе вече.
Третият е тук, най-малкият сред трима,
двамата без него няма да ги има.
Третият ще съществува в тази къща,
ако първият във втори се превръща.
Щом поискаш да го видиш, виждаш само
винаги един от другите там двама!
Може би един са всъщност тези трима?
Или само двама? И дали ги има?
Ако ти, дете, им кажеш имената,
ще отгатнеш кой царува над страната
им — отново те са трима, толкоз славни —
те са царството! И в него те са равни."

 "Момо" -Михаел Енде