Още една година мина и дойде нова- краят или началото на големите надежди. Нещо ми станаха твърде много датите, с които да се отмерва 1 година- рожден ден, годишнина, нова година. Все някакви конкретни дати за равносметка. А има хора, които въобще не знаят на колко години са, кога е рождения им ден, че са изминали поредните 365 дни и че това било една година от техния съдбовен живот и на 365-ят ден трябва да седнат и да разгледат, да обмислят, да анализират тяхното изминаване и да се подготвят за следващото.
Не ми харесва идеята за равносметка на определени дати, събития, които се повтарят всяка година. Нещата, които ме променят се случват рязко, връхлитата в живота ми, променят го, опустошават го и си заминават също толкова неустено както са влезнали. Може 11 месеца животът ми да е бил толкова спокоен и скучен и само един месец, даже един ден да е бил апокалиптичен, че да заличи всички дни преди него, и съответно годината ще трябва да я запомня с имено този ден. Да ама не. Случилото си остава само и единствено за този ден. Не искам да отброявам постоянно 365 дни, 1 година, 1 месец, 1 седмица, 1 ден. Искам всичко да случва сега, да няма вчера, да няма утре, след малко, догодина..... Толкова по-красиво е всичко да бъде изживяно сега, а не да се чувствам щастлива сега, спомняйки си за вчера. Животът поднася достатъчно нови неща, за да си губим времето в спомени или планове за бъдещето. Всяка една секунда докато чета хубава книга, всяка нова дума, изречение, чувство, всяка нова целувка, докосване, поглед, дума, спор,са толкова насистащи, че нямам нужда да живея във различно време от настоящето.
Последната седмица ми дойде твърде пренаситена с празници, с надежди за чудеса, късмети и всякакви други щуротии. Когато толкова силно желая нещо, всяка свободна секунда е отделена да мечтая за него. Не ми трябва специален повод-Коледа, падаща звезда, свещички, за да си пожеаля нещо и да вярвам в неговото осъществяване. Най-съкровенното ми детско желание се сбъдна благодарение на голямото детско сърчице, което толкова силно мечатеше за него, че не му остави друг избор освен да се случи. За това сериозно обмислям идеята следващия грандиозен празник за отброяване на поредните 365 дни, да го изживея като най-обикновен ден и ако има нещо интересно и вълнуващо да се случи, то ще се случи точно тогава .
Но да не оставате с грешно впечатление, че годината ми е била лоша и затова сега недоволствам от нейното отброяване. Напротив, беше страхотна, даже повече от страхотна, без да ги конкретизирам дали са в рамките на календараната 2011 или са +/- някой и друг месец, досега не съм имала толкова динамични, често случващи се, наситени с огнени усмивки и шоколадови прегръдки събития. Имах осъществение по най-прекрасния начин мечти, които ме вдъхновиха за нови (по-мащабни).
За това, лека нощ, честит ви нов ден и една гатнка за лека нощ :)
"Трима братя в къщи заедно живеят,
те пред теб различни образи люлеят,
но решиш ли да ги различиш,
тогава всеки като другите веднага става.
Първият го няма, тръгнал отдалече.
Вторият го няма, той излезе вече.
Третият е тук, най-малкият сред трима,
двамата без него няма да ги има.
Третият ще съществува в тази къща,
ако първият във втори се превръща.
Щом поискаш да го видиш, виждаш само
винаги един от другите там двама!
Може би един са всъщност тези трима?
Или само двама? И дали ги има?
Ако ти, дете, им кажеш имената,
ще отгатнеш кой царува над страната
им — отново те са трима, толкоз славни —
те са царството! И в него те са равни."
"Трима братя в къщи заедно живеят,
те пред теб различни образи люлеят,
но решиш ли да ги различиш,
тогава всеки като другите веднага става.
Първият го няма, тръгнал отдалече.
Вторият го няма, той излезе вече.
Третият е тук, най-малкият сред трима,
двамата без него няма да ги има.
Третият ще съществува в тази къща,
ако първият във втори се превръща.
Щом поискаш да го видиш, виждаш само
винаги един от другите там двама!
Може би един са всъщност тези трима?
Или само двама? И дали ги има?
Ако ти, дете, им кажеш имената,
ще отгатнеш кой царува над страната
им — отново те са трима, толкоз славни —
те са царството! И в него те са равни."
"Момо" -Михаел Енде
за трети пореден път през последните дни някой споменава този любим Дикенс...важни са наистина надеждите и моментите (повече или по-малко големи), a не времевата им рамка.
ОтговорИзтриванеНо в ретроспекция това с годините според мен е добро, защото ти дава преди всичко перспектива. Не просто този и онзи момент беше добър или лош, а един поглед как протича животът ти в голямата рамка, извън малката вселена на по-ярките и разтърсващи събития. Защото сборът от уж малки неща постепенно може да те промени из основи :)
За Дикенс- Бла и моята снимка са виновни(просто съвпадение :))
ОтговорИзтриванеА иначе, нямам нищо против ретроспекцията-наистина е необходимо човек да се обръща по-честичко на зад, за да види каква част от пътя е изминал и как точно го е изминал. Просто аз си я правя по различно време, което всяка година(а може и да е повече или по-малко от година) се мени според събитията и настроенията и рядко съвпада с 1 януари или 7 юли :)