събота, 28 април 2012 г.

28.04

За наште мечти

за нашите пътешествия

за нашите поля

за нашите целувки


















за слънцето в очите ти




за дъжда под краката ни



сряда, 11 април 2012 г.

Любовта изБИРА


На 4-ти април имах удоволствието да участвам в първата бирена блогърска среща, организиран от Съюза на пивоварите в България
Снимки: cwet4e ©
  Като човек, употребяващ бира за забавление, а иначе казано- на пейка в парка, в бара, на киното, на плажа, по повод и без повод, мога да кажа, че след  тази среща ще гледам с малко по-друго око на това пиво. С напътствията на сомелиера Михаил Марковски проследихме биреното вълшебство, научихме и тънкости за оценяването на качествата на едно пиво- големина на балончетата, цвят, аромат и най-важното вкус.



Снимки: cwet4e ©
И така разходката из златните класове на бирата започнаха с чаша Ломско пиво- беше остро  и горчиво, не много газирано- определено не беше по моя вкус. След това продължихме с добре познатата ми Каменица Пшеничено- цяло лято тя бе мой другар, идеалната добавка към летните горещини- кадифен цвят, добре газирана, леко сладникав вкус в края на небцето, с лека загадка на ананас. Защо ми харесва?- напомня ми за прекрасните разходки из берлинските улици и тамошното пиво. Третата чашка също ми бе до болка позната- Шуменско специално. Преди дегустацията можех да кажа, че просто ми харесва без да дам конкретен отговор. Е, сега вече го имам - идеалната комбинация между сладко, кисело и горчиво, газираното се усеща по-дълго върху езика, но не прекалено, мек вкус и лек аромат на есен.
  До тук изброените бири бяха съчетани със студени мезета, невероятно вкусно топло хлебче с подправки, кашкавалчета, пастърма и неочаквано за повечето гости- мариновани рибки.
  Постепено започнахме да потъмняваме пивото в чашите с чешко  по нашенски, иначе казано Schweik на Болярка. Честно да си призная не бях чувала за нея, но ми допадна- мек вкус, без остри разграничения, но и не успя да ме впечатли.
  С идването на топлите блюда, дойде и тъмното пиво- Stolichno   и Болярка. Не съм фен на тъмното пиво, но при по-специален повод не бих го отказала. Черешката на вечерта бяха шоколадовите трюфелчета направени с бира, в които аз се влюбих и бяха чудесно  мезе към тъмните перли.

От мен "Наздраве" и изБИРАйте бирата с любов!


вторник, 3 април 2012 г.

Портокал с часовников механизъм


Фиеста пред мен, фиеста зад мен, фиеста и в главата , фиеста и в краката. Филмова фиеста. Тази година не успях да намеря филми, в които да се влюбя, но явно не става всяка година. Но пък за сметка на това намерих страхотни нови приятели, вкусих от кухнята филмовия фестивал, порадвах се на спорове с културни журналисти, свеж въздух в мола, комплименти за добре свършена работа, покарах колело из зелени брегове, връщайки се към едни млади, млади, та чак  малки години със Стефан Вълдобрев.

Ще направя един много кратък кино преглед на това, което ме впечатли.
На първо място ще сложа усмивките на всички от екипа на София филм фест- Кати, доброволците и всички други случайни и незнайни войни. И по законите на Мърфи: всичко , което можеше да се обърка, се обърка, но въпреки това видях една наситена фестивална атмосфера, старание от страна на всички да се създаде уют на посетителите. Когато имахме малко на брой зрители, всеки бе обгрижван. Когато бяха твърде много, се правеше всичко възможно да бъдат задоволени всички жадни очи. Така че, мога да кажа едно голямо Благодаря за споделените усмивки, бири, песни и филми!

Avé 


С него се откри моят втори, а за столицата 16-ти филмов фестивал.
Не е филм за всеки вкус. Може би и на мен нямаше да ме хареса преди години, но тук и сега определено успя да задържи вниманието. Хареса ми това, че благодарение на актьорите не са се получили любовните сцени и на преден план остават не толкова банални неща. Хареса ми пътуването към не известното, към въображаемото, пътуването към живота.


Twilight portrait


Като прочетох името първоначално се стресирах, изниквайки в съзнанието ми всякакви въмпирски нещица. Но на долния ред пишеше Русия и се окопитих.
Филмът е точно такъв какото е й заглавието му. За първи път мога да кажа, че му името пасва идеално на сюжета или поне на този, който усетих аз. Ще огранича думите си до едно изречение: Едно доста извратено разхождане из човешката психика.

The theory of relativity of love



Както се казваше в едно българско предаване: Животът е въртележка.
А любовта е толкова относителна, колкото  е и теорията на Айнщайн.
Колкото хора, толкова различни теории.
Колкото живота, толкова различни начина да ги изживееш.
Може би ако го нямаше фактора, че 5-те женски роли и 5-те мъжки се играят само от двама души Катя Рийман и  Оли Дийтрих, нямаше да отдам такава почит на филма.
Ще използвам възможността да ви попитам: "А каква е вашата теория за любовта и колко относителна е тя?"- в едно изречение :)
Моето е : Любовта- това е всичко, което може да ти даде първия пролетен ден, след дългата и студена зима.



Не е нещо грандиозно, велико и прочие, но носи онзи чар на старите български филми, които умеят да разсмеят зрителя с простичките неща. Историята не е нищо особено, но няма преиграване или глупави скечове.А актьорите- един прекрасен екип, начело с Христо Мутафчиев- уникален и като актьор и като човек.  От 30 март вече го има в кината, но не о търсете в моловете, мястото му не е там, защото паламуда не е риба, а е по-висше!


За да напишеш велика история имаш нужда от disaster.
Още един филм, който ще се разходи с тиха стъпка из човешкото съзнание. Ще вдъхнови писателя, ще разплаче зрителя, ще остави отворен или пък не толкова отворен край.




Филм за човек с голямо сърце.
И един happy end,  който не беше банален, а пролетно красив.




Dans son délire il lui revient
La fille qu'il aimait.
Ils s'en allaient main dans la main.
Il la revoit quand elle riait.



И старите хора могат да се смеят, да тичат, да се обичат, да плачат, да живеят заедно.

Тази година италианското участие беше доста скромно и сърцето ми не можа да се нарадва на звучната им реч. Но единствения техен филм, който изгледах, ме впечатли. Филмът не изобилстваше от италианска страст, беше по-делово спретнат, но лекия опушено приглушен цвят на лентата успя да ме потопи в тъмните улички, над които се стелеше мъгла.



Сложни любовни триъгълници, преплетени с още по-сложни политически проблеми. На моменти имах чувството, че гледам филм на Ларс фон Триер....



Този филм беше пръв  в списъка ми. И не съжалявам за избора си. Беше много повече от това, което очаквах. И въпреки скандинавската студенина, залата се смееше през голяма част от прожекцията. 




There is darkness. There is light. There are men and women. They kiss.
...

And if there was anybody to see them, then they would look like normal lovers.

Bodies close together.
Eyes closed.
Oblivious to the world around them.
Because that's how life goes on. Like that.

И въпреки че знаех от самото начало как може би ще свърши филмът, нямаше значение. Той ме въвлече в историята, потопиме в емоциите, накара ме да почувствам погнуса, отвръщение от нещата, на които съм способна, да  треперя, да се смея, да плача, да остана без думи.
Бедствия, катаклизми, чужди планети са нищо в сравнение с това, което може да изригне от човешката душа. И няма нищо по-красиво от човешкия живот и две сърца, които се стремят към него.  Две ръце, които нямат нищо друго освен the perfect sense.


Заключение:

  • ако имаш проблем с някого, кажи му го в очите
  • не търпи, нещо заради щастието на семейството
  • човешкото сърце може да бъде безкрайно, ако знаеш точната комбинация
  • пролетта е прекрасна
  • и бирата също
  • и виното с вкус на масло
Фестивалът завърши като по приказките: три дни яли, пили и се веселили :)