Портокал с часовников механизъм

Фиеста пред мен, фиеста зад мен, фиеста и в главата , фиеста и в краката. Филмова фиеста. Тази година не успях да намеря филми, в които да се влюбя, но явно не става всяка година. Но пък за сметка на това намерих страхотни нови приятели, вкусих от кухнята филмовия фестивал, порадвах се на спорове с културни журналисти, свеж въздух в мола, комплименти за добре свършена работа, покарах колело из зелени брегове, връщайки се към едни млади, млади, та чак  малки години със Стефан Вълдобрев.

Ще направя един много кратък кино преглед на това, което ме впечатли.

На първо място ще сложа усмивките на всички от екипа на София филм фест- Кати, доброволците и всички други случайни и незнайни войни. И по законите на Мърфи: всичко , което можеше да се обърка, се обърка, но въпреки това видях една наситена фестивална атмосфера, старание от страна на всички да се създаде уют на посетителите. Когато имахме малко на брой зрители, всеки бе обгрижван. Когато бяха твърде много, се правеше всичко възможно да бъдат задоволени всички жадни очи. Така че, мога да кажа едно голямо Благодаря за споделените усмивки, бири, песни и филми!

Avé 

С него се откри моят втори, а за столицата 16-ти филмов фестивал.
Не е филм за всеки вкус. Може би и на мен нямаше да ме хареса преди години, но тук и сега определено успя да задържи вниманието. Хареса ми това, че благодарение на актьорите не са се получили любовните сцени и на преден план остават не толкова банални неща. Хареса ми пътуването към не известното, към въображаемото, пътуването към живота.


Twilight portrait

Като прочетох името първоначално се стресирах, изниквайки в съзнанието ми всякакви въмпирски нещица. Но на долния ред пишеше Русия и се окопитих.
Филмът е точно такъв какото е й заглавието му. За първи път мога да кажа, че му името пасва идеално на сюжета или поне на този, който усетих аз. Ще огранича думите си до едно изречение: Едно доста извратено разхождане из човешката психика.

The theory of relativity of love

Както се казваше в едно българско предаване: Животът е въртележка.
А любовта е толкова относителна, колкото  е и теорията на Айнщайн.
Колкото хора, толкова различни теории.
Колкото живота, толкова различни начина да ги изживееш.
Може би ако го нямаше фактора, че 5-те женски роли и 5-те мъжки се играят само от двама души Катя Рийман и  Оли Дийтрих, нямаше да отдам такава почит на филма.
Ще използвам възможността да ви попитам: "А каква е вашата теория за любовта и колко относителна е тя?"- в едно изречение :)
Моето е : Любовта- това е всичко, което може да ти даде първия пролетен ден, след дългата и студена зима.

Миграцията на паламуда

Не е нещо грандиозно, велико и прочие, но носи онзи чар на старите български филми, които умеят да разсмеят зрителя с простичките неща. Историята не е нищо особено, но няма преиграване или глупави скечове.А актьорите- един прекрасен екип, начело с Христо Мутафчиев- уникален и като актьор и като човек.  От 30 март вече го има в кината, но не о търсете в моловете, мястото му не е там, защото паламуда не е риба, а е по-висше!

The woman in the fifth

За да напишеш велика история имаш нужда от disaster.

Още един филм, който ще се разходи с тиха стъпка из човешкото съзнание. Ще вдъхнови писателя, ще разплаче зрителя, ще остави отворен или пък не толкова отворен край.

Le Havre

Филм за човек с голямо сърце.

И един happy end,  който не беше банален, а пролетно красив.

Les neige du  Kilimandjaro

Dans son délire il lui revient

La fille qu'il aimait.

Ils s'en allaient main dans la main.

Il la revoit quand elle riait.

Et si on vivait tous ensemble?

И старите хора могат да се смеят, да тичат, да се обичат, да плачат, да живеят заедно.

L'industriale

Тази година италианското участие беше доста скромно и сърцето ми не можа да се нарадва на звучната им реч. Но единствения техен филм, който изгледах, ме впечатли. Филмът не изобилстваше от италианска страст, беше по-делово спретнат, но лекия опушено приглушен цвят на лентата успя да ме потопи в тъмните улички, над които се стелеше мъгла.

Wer wenn nicht wir

Сложни любовни триъгълници, преплетени с още по-сложни политически проблеми. На моменти имах чувството, че гледам филм на Ларс фон Триер....

Happy, happy

Този филм беше пръв  в списъка ми. И не съжалявам за избора си. Беше много повече от това, което очаквах. И въпреки скандинавската студенина, залата се смееше през голяма част от прожекцията. 

Perfect sense 

There is darkness. There is light. There are men and women. They kiss.
...

And if there was anybody to see them, then they would look like normal lovers.

Bodies close together.
Eyes closed.
Oblivious to the world around them.
Because that's how life goes on. Like that.

И въпреки че знаех от самото начало как може би ще свърши филмът, нямаше значение. Той ме въвлече в историята, потопиме в емоциите, накара ме да почувствам погнуса, отвръщение от нещата, на които съм способна, да  треперя, да се смея, да плача, да остана без думи.
Бедствия, катаклизми, чужди планети са нищо в сравнение с това, което може да изригне от човешката душа. И няма нищо по-красиво от човешкия живот и две сърца, които се стремят към него.  Две ръце, които нямат нищо друго освен the perfect sense.


Заключение:

• ако имаш проблем с някого, кажи му го в очите
• не търпи, нещо заради щастието на семейството
• човешкото сърце може да бъде безкрайно, ако знаеш точната комбинация
• пролетта е прекрасна
• и бирата също
• и виното с вкус на масло

Фестивалът завърши като по приказките: три дни яли, пили и се веселили :)