работа, писане, работа, писане, чертане, чертане, чертане, от време на време сън. Много емоции, малко време. Неща за първи път, неща за втори, гадни неща, скучни неща, вкусни неща, очаквани или пък не....
За човек, който винаги е имал планове за нещата, подреждал си е задачите, съм възмутена, но пък и възхитена , че си предадох дипломната в последния възможен момент. Бързо случващите се неща последния месец и половина бяха толкова, твърде и неописуемо навързани едно след друго, че прегрялото ми мозъче нямаше възможност да ги възприеме, а те продължават. Имам нужда от външен хард, твърде много информация за кратко време. Защита, пътуване, спане, менти, палатка, море, пясък, спален чувал, небе, море, звезди, море, море, море, слънце, джулай.(нещо прихващам от словореда на Мария) Най-накрая джулай на морския бряг. Изводи- имала съм по-хубави морски изгреви, по-романтични, по-пиянски.... но не беше падала до сега Голямата мечка върху мен докато спя. Първо опъване на палатка, първо преспиване на плажа е май ми стигат толкова първи неща. Рождени дни, концерти, ромове, бири, лимонади, рождени дни. Трилогии или пък абсолвентски бал. Без тегловно падане от твърде високо...........нямам време да падам твърде дълго, чакат ме нови приятели, нови бири, нови планове. Защо са ми планове, за първи път се чувствам добре без да знам какво искам от утре, какво ще правя, с кой имам среща
-Къде ще ходиш на море? Не знам:) С кого ще ходите на море? Не знам:) Кога за минавате в събота:) Какво ще правите? Ще събирам слънчеви лъчи и ще ги затварям в капките вода.
Слънчеви хора, усмивки в очите, вкус на сайдер по устните, пясък в краката, положителни мисли, били те мои или чужди, които да ме карат да вървя към най-доброто. А кое ето? Всяко нещо, което може да остави на бузата ми сладникавата трапчинка, да разтупти нещо там леко в ляво. Нещо! Има ли значение какво точно е, щом вади най-доброто от мен, щом ме кара да се чувствам 100% себе си, щом няма нужда да променям нито един детайл от НЕГО- перфектният момент. А кой е той? Всеки един, когато те са с мен, когато ме разсмиват, когато ме разплакват, когато ме провокират да се замисля, когато спорят с мен, когато просто пием бира или играем, когато са толкова далеч, а мислим един един за друг по едно и също време, когато са самите себе си, за да се чувствам като цвете е поля от слънчогледи.
:)) текст с вкус на лято
ОтговорИзтриване