петък, 29 юли 2011 г.

Invisible touch



Един  човек, нежно носещ се аромат  на шоколадови кексчета, топли слънчеви лъчи, които играя върху клепачите ми, ромоленето на дъжда по ламарината
всичко застива и се пренасям в един друг свят, където времето не е спряло...... колата е продължила, по паважа се разпиляват хиляди малки стъкълца....

Няма коментари:

Публикуване на коментар