Един човек, нежно носещ се аромат на шоколадови кексчета, топли слънчеви лъчи, които играя върху клепачите ми, ромоленето на дъжда по ламарината
всичко застива и се пренасям в един друг свят, където времето не е спряло...... колата е продължила, по паважа се разпиляват хиляди малки стъкълца....
Няма коментари:
Публикуване на коментар