събота, 20 август 2011 г.

Боровинково лято


    Листата почват да падат и лятото започва да клони към своя край, но аз все още намирам пясък на странни места и усещам солената вода по устните си. Да се гмурнеш в кристално-синята,, морска вода е толкова успокояващо, че забравяш за всичко и всички. Ти си сам, обгърнат в солената прегръдка на вълните, които те носят, на където те си решат. Първата мента на плажа в 8 сутринта бе тъй сладка, след дългата нощ в неудобния автобус. Да поспиш на плажа, докато все още няма никой. Само ти, морето, пясъка и Шокиииииииииии :)
 Открих и плюсовете на това фотоапарата ти да се развали. Започваш да се наслаждаваш на почивката си със всички възможни сетива, а не само през обектива. Изследвах как солта полепва кожата ми и образува причудливи форми, заспивах на песента на сгромолясващите се вълни. Събуждах се пак от вълните и леките  лъчите на слънцето. Да се разходиш из пустите улици рано сутрин в търсене на квартира. Пропътувах първия си стоп, макар сравнително кратък,  бе умерено екстремен (имайки предвид късмета на придружителя ми) и прилично забавен.
  Завръщане в София, но не и край на лятото, очаквам с нетърпение какво още ще ми поднесе.

Няма коментари:

Публикуване на коментар