неделя, 28 юли 2013 г.

La nuit

"- Слънцето е хубаво, но толкова силно осветява  нещата, че не можеш да видиш много надалеч.Душата ти не отива надалеч през деня, защото спира там, докъдето виждаш.
-Какво искаш да кажеш?
-Нощта е по-добра. Тя може да разтегне душата ти чак до звездите. А това е много  далеч. През деня е толкова шумно, че не можеш да чуваш. а през нощта можеш. Тя те разтяга.
...
Повечето нощни хора бяха прекрасни хора. Повечето нощни хора обичаха да говорят.
...
-Обичаш ли тъмнината?
Ана кимна:
-Тя те кара да се разтягаш и кутията става голяма.
-Вярно, вярно. Моята причина да предпочитам тъмнинатa е , че на тъмно трябва да се опишеш. А на светло другите те описват."


Тъмно е. И тя е тъмна. Но въпреки това аз я виждам. Още една част от пъзела си е у дома и започва да звучи по-уютно.
За някой може и да важи поговорката  с по-мъдрото утро от вечерта, но аз винаги съм обичала да съм наопаки.
Нощта е толкова красива, когато успееш да видиш отвъд нейната тъмнина. Сълзите не са страшни и срамежливи, а буйна река, която ще те отведе по-бързо до следващото пристанище.
На тъмно говоря с теб.
На тъмно вървя по правилния път.
На тъмно се научих да летя.
На тъмно се случват красивите неща.
В тъмното не съм самотна.
С нощта се раждаме и с нощта си отиваме.
Но и на тъмно те срещнах.


Няма коментари:

Публикуване на коментар