вторник, 27 април 2010 г.

Обичам те

Да разровиш прашния сандък, и да откриеш колко много се е напълнил за толкова кратко време и че пак се налага да го сменяш с по-голям, но нищо това е прекрасно- колкото повече, толкова повече ( хубаво е да следваш съветите на голямото лакомо мече:)) имаше  толкова много неща, от къде ли да почна, няма значение нали всико е там вътре сгушило се на топличко и чака  да му пратиш още едно "много" или "бу", за да станат още повече и да завладеят Италия, а пък после и целия  свят, разбира се отвреме на време  трябва да  ги храниш и с по мъничко шоколад, защото  те  са лакоми и искат да правят доста често АМ-АМ (все пак следват жълтото мече) , а кое е по-добре от едно гърненце  с мед, ама разбира се, че не са две, ами мнооооооооого гърненца с мед:) ( хъм, май ще отскоча за една бисквитка до шкафа...... или пък няколко)
..... (след запасяването).....
    4*365=1460..... хм малко множко  ще са ми този път, а и май няма  да ми стигнат оставащите няколко минути.....4*52=208... с това имам шанс ( но иска шпинка О:)).....4*12=48.......
   Обичам да слушам ударите на сърцето ти, пренасят ме в друга вселена, в която има просто едно небе, обсипано със звезди и една  голямо луна и аз съм там някъде, една мъчника звездичка сред многото, но това е моят дом, там в тишината и в необятната шир
  Обичам всяка твоя усмивка, целувка, всяко  гуш, всяко нацуп, всяко мрън, грух, миау, ам......всяко едно атомче, протонче, неутронче и електронче
   Обичам да се будя сгушена до теб, стига ми само и мисълта  за теб  всяка сутрин, за да се събуждам със светкащии очички
  Обичам всяко предизвикателство, което поставяш пред мен, всеки нов свят, който ми показваш, начина, по който събуждаш у мен желанието да искам още и още, да видя, да усетя всичко онова което е там  някъде,  да виждам съвършената красота на черно- белите картини, да усещам техните багри, тяхната пламенност, наситеност, да бъда човека, който извайваш от мен


Всичко, от което имам нужда е тук в сърцето ми

четвъртък, 8 април 2010 г.

Искам те!


Липсва ми. Ужасно много ми липсва. Но нищо не мога да променя. Единственото, което ми остана са спомените. Нежното ти докосване, невинното ти промъкване, големите ти жълти очи, които светеха като звездички на небето, Белезите по ръцете ми.

Искам пак да си играем, да усещам как впиваш зъби в кожата ми и после да ме гушваш с меките си лапички. Искам да ме чакаш зад вратата. Да ме будиш сутрин с досадното ти хлопане по вратата. Да скачаш в леглото ми, когато звънне часовникът. Да се излежаваш на масата. Да те гледам как спиш сладко сгушена на кълбо на ъгъла на леглото. 

Да те чувам как хрупаш в коридора. Да ме стоплиш , когато ми е студено. Да усещам как ме гъделичкаш с ушички. Да ме наблюдаваш от секцията, Да спиш сладко,сладко в гардероба, докато те търся из цялата къща, преобръщайки я с главата на долу. Да ми изяждаш кремкарамела.