четвъртък, 8 април 2010 г.

Искам те!


Липсва ми. Ужасно много ми липсва. Но нищо не мога да променя. Единственото, което ми остана са спомените. Нежното ти докосване, невинното ти промъкване, големите ти жълти очи, които светеха като звездички на небето, Белезите по ръцете ми.

Искам пак да си играем, да усещам как впиваш зъби в кожата ми и после да ме гушваш с меките си лапички. Искам да ме чакаш зад вратата. Да ме будиш сутрин с досадното ти хлопане по вратата. Да скачаш в леглото ми, когато звънне часовникът. Да се излежаваш на масата. Да те гледам как спиш сладко сгушена на кълбо на ъгъла на леглото. 

Да те чувам как хрупаш в коридора. Да ме стоплиш , когато ми е студено. Да усещам как ме гъделичкаш с ушички. Да ме наблюдаваш от секцията, Да спиш сладко,сладко в гардероба, докато те търся из цялата къща, преобръщайки я с главата на долу. Да ми изяждаш кремкарамела.

1 коментар: