Да разровиш прашния сандък, и да откриеш колко много се е напълнил за толкова кратко време и че пак се налага да го сменяш с по-голям, но нищо това е прекрасно- колкото повече, толкова повече ( хубаво е да следваш съветите на голямото лакомо мече:)) имаше толкова много неща, от къде ли да почна, няма значение нали всико е там вътре сгушило се на топличко и чака да му пратиш още едно "много" или "бу", за да станат още повече и да завладеят Италия, а пък после и целия свят, разбира се отвреме на време трябва да ги храниш и с по мъничко шоколад, защото те са лакоми и искат да правят доста често АМ-АМ (все пак следват жълтото мече) , а кое е по-добре от едно гърненце с мед, ама разбира се, че не са две, ами мнооооооооого гърненца с мед:) ( хъм, май ще отскоча за една бисквитка до шкафа...... или пък няколко)
..... (след запасяването).....4*365=1460..... хм малко множко ще са ми този път, а и май няма да ми стигнат оставащите няколко минути.....4*52=208... с това имам шанс ( но иска шпинка О:)).....4*12=48.......
Обичам да слушам ударите на сърцето ти, пренасят ме в друга вселена, в която има просто едно небе, обсипано със звезди и една голямо луна и аз съм там някъде, една мъчника звездичка сред многото, но това е моят дом, там в тишината и в необятната шир
Обичам всяка твоя усмивка, целувка, всяко гуш, всяко нацуп, всяко мрън, грух, миау, ам......всяко едно атомче, протонче, неутронче и електронче
Обичам да се будя сгушена до теб, стига ми само и мисълта за теб всяка сутрин, за да се събуждам със светкащии очички
Обичам всяко предизвикателство, което поставяш пред мен, всеки нов свят, който ми показваш, начина, по който събуждаш у мен желанието да искам още и още, да видя, да усетя всичко онова което е там някъде, да виждам съвършената красота на черно- белите картини, да усещам техните багри, тяхната пламенност, наситеност, да бъда човека, който извайваш от мен
Всичко, от което имам нужда е тук в сърцето ми
