Ех! Измина още една година и пак дойде европейския ден на шоколада.
Колко вкусно, нали:) май съм си избрала доста специален ден да се родя.
Още в полунощ пожеланията започнаха да валят. Мисля че до края на деня ще напълните торбата ми с пожелания- с такива, на които и аз съм си надявала тайничко или не толкова тайничко, с обичайните здраве, любов...ала бала (но пък и те си трябват), и с такива, за които не ми е хрумвало до сега, но с най-голямо удоволствие ще ги изпълня:) за това духайки свещичките на торта ще затворя очи и ще си пожелая единствено вас.
Помня преди 5 години се запознах с голяма част от вас. Беше завършването на Сис и пееха "Маршът на мишките" (или нещо такова, помня че имаше мишки). И тогава ме приехте във вашето семейство (колко абсурдно звучи, но пък беше забавно) .... и така семейството започна да се разраства, и всеки желаещ беше добре дошъл и приветстван с бутилка бира и голямо ГУШ.
Обичам ви и гушвам много силно. И ще чакам с отворени ръчички нови желаещи да бъдат гушкани:)
PS: Не мога да ви избера само една песен, за да ви поздравя, за това нека всеки си пусне по една за мое здраве :) А пък аз ще си слушам
Никога не чета резюметата на филмите, нито гледам трейлърите, обичам да отида и просто ей така да вляза в киното, просто съм попаднала на заглавие, което ми е харесало с абсурдното си звучене, забавна комбинация от букви и звукове, или просто любим актьор, режисьор, държава или ей така от немай какво да правя. И определено 90% от този ми избор е бил прекрасен :)
София Филм Фест започва сега :) (филмите ви ги представям в разбъркан ред спрямо този, който съм ги гледала:) в мислите ми няма особен ред, за това просто си харесайте заглавие, песен или запълнете свободното си време )
"Чужденката" (-/10)и не бях зрителя за този филм, не бях в настроение за драмите на жените от третия свят. Твърде много тъга, от която аз нямам нужда. Да, трябва да се правят такива филми, за да може по някакъв начин да се изтръгне този манталитет в мюсюлманските семейства, да се покаже че има човешки взаимоотношения, които трябва да стоят над която и да било религия, общност и т.н. Но аз съм се наситила на трагедията в човешкия живот, искам да виждам реалността в него, не да страдам за миналото, настоящето или бъдещето.
Реалността, която с малко абсурд ти е поднесена от сръбския филм "Жената със счупения нос"(11/10). Обичам сръбското кино, сръбското чувство за хумор, сръбския оптимизъм. Прекрасно е когато дори в трагични моменти, можеш да погледнеш на света с просто око, не да нахлузваш розовите очила, а просто да се усмихнеш и да направиш нещо простичко, но с усмивка :) В брошурата пишело "Филм за невъзможните любови, които могат да спасят човешки живот. " -явно по никакъв начин не ме е грабнало това "обяснение", даже го бях забравила, отидох защото бе за предпочитане пред скучна лекция . Но още с разговора с режисьора си казах, че няма да съжалявам за избора си. Още с първите секунди, филмът ме грабна и въвлече в един микс от ежедневните абсурди на хората, сръбски псувни и прекрасната музика от радиото :)
Е явно няма как да не цитирам режисьора, явно те умеят да представят най-точно филмите си в едно изречение "Има мало драма, мало комедия, мало всичко!" (10/10)
В същия смисъл "Лора от сутрин до вечер" (9/10)би могла да се класира във филмите, които биха се харесали на всеки един НЕбалканец:) Прекрасна измислена история, която влиза в списъка ми за съботно разпускащо кино. Въпреки леко скованата актьорска игра в началото, успяваха да ме грабнат и въвлекат в смахнатия ритъм на Лора. Смях, драматизъм, загадка... Най-накрая български филм, който не е за социализъм или поредната любовна история. Ще чакам да видя и чуждестранното мнение :) А вие, гледайте го! е вярно, че излиза официално чак на 3-ти юни, но мисля, че ще бъде едно добро начало на летните ви приключения :)
И така стигаме до човека, който наистина рисува в моята душа. Хиляди хора, кадри, истории, песни.... няма нищо по-замайващо от филмите на Claude Lelouche ("And Now...Ladies and Gentlemen" , "Le courage d'aimer".- (10/10)) Успява да те грабне, като вкарва в началото на филма хиляди герои, които нямат нищо общо един с друг, няколко започнати истории, които искаш обезателно да видиш как ще свършат и как ще се свържат една с друга. И всичко това под звуците на френски гласове, италиански акценти и нежни ноти. Но не си мислете, че ще бъде поредния любовен филм. Любовна история има, но тя е някъде там отзад като фон. Ако се оставиш на течението да те носи по петолинието, ще усетиш тънките струни на китарата, които ти казват много. Обичам, когато филмът след края си остава лека загадка, двусмислие в ума ми, когато мога да го усетя ... да ме накара да се усмихвам часове или даже дни след като съм го гледала, и да не мога да опиша, какво точно в него ме кара да се чувствам така. За това не се опитвайте да намерите същото като мен, просто търсете вашите усещания и вашите филми!
"127 часа"(8,5/10)- уникална жажда за живот, жажда да оцелееш на цената на всичко, загубите в живота ти не бива да те обезкуражават да вървиш напред, да имаш мечти, цели, да се стремиш към тях, да ги желаеш със цялото си същество. Има хиляди пъти по-силна емоция, от който и да е апокалиптичен филм за края на света, цунамита, вулкани и за каквито още природни бедствия се сетите. С един единствен герой, можем да видим стремежа за живот, за оцеляване във всичките му аспекти, да усетим всяка капка пот по челото му. Да видим как е възможно човешкото съзнание да се опитва и да успява да прекрачи първоначално недостижимите граници. Да запази самообладание, да вложи конструктивни мисли, да запази чувството си за хумор, да продължи да мечтае, да преодолее прага си на болка- емоционална и физическа (което на мен все още ми се вижда до някъде леко нереалистично, но мисля че можем да се абстрахираме от това и да се замислим над други неща).
Дори когато нямаш нищо и никого, едно нещо винаги е с теб и това си ти самият, твоят живот-тук и сега. Трябва да цениш и да обичаш способността си да дишаш, виждаш, усещаш всичко около себе си , ако това не ти стига, то няма с какво да заместиш тази липсва на любов. Всичко друго е градация. Фундаментът е твоят живот, от там нататък дали ще имаш сламена къщурка или стоманобетоново скеле е без значение!
На пръв поглед толкова простичък сюжет, който не би те впечатлил с нищо, ще те накара да се замислиш над някой фундаментални неща в живота.
Това не е филм за наслада. Това е филм, който да провокира зрителя, да го накара дни след това да обмисля, анализира, заключава върху действията на героя. Не не бих гледала този филм пак. Но и не трябва!
Има филми, които се гледат веднъж в живота, за да оставят трайна следа в съзнанието ти.
Има такива, които ти носят наслада в момента на допира ти с тях, които изпълват с лек сладникав аромат мозъчните ти гънки и те карат да живееш в един вълшебен свят дни наред, които въпреки сладникавия си привкус носят и онези задълбочени емоции, за които трябва да се поровиш малко в скритите ъгълчета на твоето под/съзнание.
Други не носят тази наслада нито преди, нито след гледането им. Ако има кой да те провокира да изкажеш мнение в/у тях да направиш разбор и анализ на образите, би ти доставило някакво удоволствие , но това са толкова банални.... толкова дъвкани, предъвквани че на мен са ми омръзнали. Искам ако не задълбочени мисли, то поне да имам болки в корема от смях :)
И така стига ме до "Симфония на шума"(Sound of Noise)(10/10)- още със самото си заглавие може да те спечели този филм! Това сигурно ви е познато: Е, ето ви и продължението- пълнометражната версия: 102 минути, след които всяко задръстване, всеки ремонт, всяко дрънчене ще ви се стори песен :) Просто го гледайте, но в никакъв случай не си пускайте трейлъра му (за това и аз няма да ви го предоставя:) оставете съзнанието си да очаква, да види градацията в магията, насладете се на шума и сладостта на тишината :) В залата имаше хора, които бяха дошли да го гледат за 2-ри, 3-ти и даже 5-ти път....
И така, филмовата ми феста свърши, време е за малко сън :) или пък не....
Филмът, с който бях решила да закрия таз годишния фестивал не можах да си вдигна задника да го гледам в 10 сутринта :( Но пък за сметка на това имах "Най-красивото нещо" за финал- един италиански финал:) Опеределено не можеше да бъде по-добре. За стотен път се убеждавам в красотата на италианския начин на живот, и как го пресъздават на големия екран. Те успяват да представят сладостта от живота. Дори в най-трагичните моменти , когато лицето им е покрито със сълзи, можеш да видиш усмивката в душата им. След грандиозните скандали, пак ще си кажат ti amo. Готови са да приемат безпрекословно всеки непознат за член на своето семейство.
Разбира се нито един от филмите, които изгледах не бих махнала, защото това значи да разплета цялата плетка. Хубавото няма как да се оцени, ако преди това не е имало нещо лошо.
Ето го и точния отговор на въпроса, който ни зададе господинът след филма "Денят, в който не съм се родила" ("Das lied in mir") (-/10)- "Какво ви липсваше в сюжета на филма, за да ви хареса?"- Още тогава му казах, че просто не е типа филм за мен, че историята не е то тези, които биха ме заинтригували. Просто му липсваше action-a, всичко беше толквоа монотонно и трагично, героите бяха студени за емоциите на другия- с една дума немци ( без да се обиждат, не го казвам с лошо :))
Но! "La prima cosa bella"(10/10) - ето това е ФИЛМЪТ, обичам да виждам трагедията-през сълзи от смях. Драмата на една майка, който губи /децата си, бива малтретиранат психически и физически никога не спира да се усмихва и да обича живота. Дори в последните си дни, тя е отворила обятията си за живота. Тя се наслаждава на момента, не се е загубила докато си спомня за миналото, нито докато мечтае за бъдещето. Тя е тук и сега!
Хареса ми идеята да мисля за егоизма като ценност. Всеки трябва да го има, защото ако не сме егоисти, и раздаваме на ляво и на дясно по парче от нас, то какво ли ще остане за нас самите. . Като малка не обичах да деля шоколадчето си с другите, аз го бях спечелила с лични заслуги, защо някой друг трябва да яде от него, само защото той не се е опитал да си спечели свое. Споделянето с ближния да върви по дяволите. Ще помагам единствено на човек, който желае да получи, който има смелостта да поиска, да вземе и да го използва правилно, а не само да иска без да прави и най-малкия опит да го постигне. Хората вечно мрънкат за нещо- "никой не ме обича", "никой не иска да ми помогне", "всички са против мен", "изпуснах автобуса", "счупих си нокътя", "нямам какво да правя", "не ми се излиза, но пък ми е скучно вкъщи". Някой трябва да ги бутне от ръба на някоя скала и да не им казва че са вързани, за да спрат да търсят на чий гръб да сложат проблемите си, а да почнат да ги решават сами, да размахат ръце и да полетят. Омръзна ми да слушам мрънканията им, всеки сам да си трови живота, както намери за добре, няма да се занимавам с мързеливи мозъци. Много по-лесно е да харчиш време, усилия, средства за предмети, които да те карат да се чувстваш за части от секундата щастлив, от колкото да градиш себеуважение върху лични стандарти за лични постижения. Всеки се стреми към сладкото щастие. Но в този си стремеж понякога се самозабравяме и губим частици от себе си, и когато се осъзнаем е твърде късно, за да запълним кратерите в душата си. Нека бъдем малко егоисти и да не се опитваме да нахраним всички със собственото си тяло.
Всеки ден се бунтуваме срещу нещо, срещу ежедневните забрани, наложени ни от общество, политици, родители, морал, от нас самите. Забранения плод е най-сладък! Няма човек, който да може да му устои. Той е хиляди пъти по-вкусен от този, който ни го поднасят на сребърен поднос с парченца шоколад и чаша вино. Но единствено ние сме тези, които можем да си поставим границите и забраните. Всяка монета има повече от една страна, нека не си затваряме очите за тях. Има хиляди заместители на компетентността- любов, доброта, чар. Нека се опитваме да търсим и намираме.
"Единственото качество у истинските приятели е свободния дух". Не може да натоварваш някого с личното си убеждение, че той е единствения смисъл на живота ти, че той те кара да живееш, ако не беше той- ти би умрял. Любовта ми към истинския човек е нещо повече, той не е най-важната причина да живея, но бих дала живота си за него!
Но нека не заробваме другите, търсейки своята свобода. Няма нищо по-красиво от полета на една птица високо в небесата, но най-красиво е когато този полет изпълва твоята душа.
Смисълът на живота!
Всеки човек, рано или късно изрича тези думи. Тръшкайки се, че смисълът е изчезнал, не могат да го намерят, животът няма повече значение за тях. Защо е целия този драматизъм за намирането му, защо всички искат да осмислят дните си. Да намерят НЕЩОТО, което ще им даде силата да изживеят живота си докрай. Никой ли не е осъзнал, че смисълът е в последната глътка въздух на този свят, последното нещо, което виждат очите ни, което усеща кожата ни. Какво ще правим, когато вече сме получили отговор на всички знайни и незнайни въпроси. Ще продължим напред с цялата сила на този свят и ще изживеем оставащите ни 20-30....N години в пълно щастие имайки всичко което ни е нужно. Това би било истинско изтезание за нашето тяло, нашата душа, за всяка частица в нас и около нас. Та ние просто няма какво повече да правим на този свят, получили сме всичко, което сме искали, дали сме всичко, което сме сметнали за необходимо да дадем на някого.
Пътя! Той има значение. Един най-обикновен път, който всеки един от нас извървява и стигайки до самия му края, може да си поеме дъх.
Границата между секундата, в която мисълта ти минава през главата и следващата секунда, в която вече си натиснал спусъка. Но кой може да твърди един човек, защо е сложил край на живота си- дали защото е загубил неговия смисъл или защото го е открил!
Ако трябва да избера символ на изминалата година, то май ще се спра на огнено разнообразие. Имаше от всичко: любов, тъга, противоречия, желания, keine lust, очаквания, разочарования, здраве или пък не толкова, приключения, скука, загуба, нови срещи.... и за каквото се сетите още.
Лошото съм се постарала да го забравя, поуките да ги запомня или просто да останат там някъде за основа, положителните моменти съм ги изживяла на макс ( даже по няколко пъти). Всъщност тази година имаше доста повече неща, от колкото си мислех. Даже сега се сещам, че част от тях просто съм ги изключила от списъка на 2010. Явно е била наистина много дълга година :) със сигурност ще се намерят повече от 365 запомнящи се моменти.
Навлязох в 2010 с една доста замечтана, подскачаща и влюбена в живота походка. Случиха се неща, които ме вкараха в някакви си релси, убиха част от набраната скорост, но не ме спряха. Защото намерих бензиностанция, на която да заредя, така че да стигна успешно до края :) Чак в момента не мога да повярвам, че съм била . Даже цели два пъти там:) Сетивата ми се наситиха, даже пренаситиха от към концертни изпълнения, но пък винаги има място за още малко :)
Загубих за миг баланса, но успях да стигна до отсрещния тротоар. Видях, че трябва да си добър въжеиграч, за да можеш да запазиш баланс по пътя между двете островчета , които ти е предоставил живота , за да не се озовеш долу в спасителната мрежа, защото обратния път е дълъг, а може и да няма мрежа и бездната под теб да се окаже по-дълбока, от колкото си очаквал.
Загубих частица от детството си, но топлината, която ми е носела завинаги ще остане в мен.
Разбрах, че някои детски качества не бива да губя никога, защото с тях животът е доста по-лек ( но не в онзи абсурден смисъл, а лек като аромата на сладкиш, който се носи от кухнята), доста по-вкусен, по-безгрижен, по-динамичен и по-хармоничен. За това започнах на ново да ги търся и събирам.
Преобърнах доста пъти мирогледа си. Научих се : да се оставям на течението- една река винаги знае къде трябва да стигне; да правя компромиси, най-вече със себе си; да не предначертавам бъдещи съботия; да не живея твърде дълго с миналото; да се наслаждавам на момента тук и сега!
Когато си пожелаваш нещо, бъди описателен до най-малкия детайл, защото не знаеш, къде, кога или как може да се променят нещата и да се окажеш в нечия друга мечта.
И все пак кратката ретроспекция-
- по-малко непознати местенца, но не по-малко приказни и вдъхновяващи, и повтаряне на минало(по-по.....минало)годишните фаворити.
-дума на годината- lifeismusic
- природата е най-ценното, което сме имали, имаме и някога ще имаме, нека се опитаме да я съхраним, макар и не в същия й вид, но да я има! Искам си пролетното затопляне-през април; лятните бури- юли-август, а не през зимата; искам си снежинките във въздуха, заледената пързалка в гората и всичко бяло, което трябва да има по Коледа; искам да има есента!
-общоприетите норми, забрани или каквото и да било друго не са за мен, живея според собствени разбирания (правилата не са за мен, винаги ще си намеря повод, за да ги наруша, но винаги основателно :))
-имам нужда, колкото се може по-често да се махам от София, да бъда някъде на ЧИСТО, не знам кое точно ме кара да се чувствам замърсена- дали е въздуха, стадото хора или случващите се неща...
-приятел е всеки, който е успял поне веднъж да види и докосне сърцето ти, това остава за цял живот, дори да не се видите или чуете в продължение на години
-намерих ново зверче, което да ме топли и да ме научава на нови неща
- загубих вдъхновението си, но ще го открия пак
И за финал, въпреки пълната липсва на коледно настроение (което е необичайно за мен), получих една доста вълшебна Коледа - желания се сбъдват не само по празниците, стига само да ги почувстваш със сърцето си. И ето че в края на годината получих няколко хубави изненади, които ги бях отписала от тази година, но ми напомниха, че 2010 все още не е свършила :)
В оставащите часове ще затворя очи и ще си пожелая - здраво сърце, неуморни крака и силен дух, за да продължавам да вървя все по-нагоре и по-напред по тънката нишка.
Градоустройството/Урбанизъмът - изразява устройството на градовете и планирането на градска среда (дейността по наблюдение, анализ, проектиране на природната и материалната среда, в която се осъществява организираното човешко съществуване). Когато хората са почнали да сформират своите малки общности, са имали няколко основни изисквания към това как да бъдат построени селища. Основните ръководители на градоустройстовото са били лекарят, архитектът и философът, в този дух на мисли съответни функции на града трябвало да бъдат:
хигиената му, здравословното състояние на жителите - достъп до източник на питейна вода е било едно от най-важните условия. Всяко следващо нещо ще се подчинява на тази основна цел.
ориентацията да бъде такава, че да има максимален достъп на слънчева светлино в продължение на целия ден, вятърът да не създава опасни завихряния между сградите, улиците да са така устроени, че да се оттича дъждовната и снежна вода, височината на сградите да бъде съобразена с тази на техните съседи, така че да не им отнемат слънчева светлина, от най-крайните точки на града, да може да се стигне възможно най-бързо до центъра му.
естетика - населеното място да създава приветлива обстановка на своите обитатели, така че да има максимална производителност от тяхна страна.
Ооооо, най-накрая различна седмица. ВИАС реши да разкрие малко скобите на всекидневието на своите студенти, но как те се възползваха от това ..... е това вече е друг въпрос.
Понеделник- след 38,3- градусовият ми уикенд, прекаран в леглото, организмът ми се нуждаеше от повечко раздвижване. Решавам да пропусна скучната лекция по икономика и да се разходя. Но тъкмо да изляза от университета и периферното ми зрение фиксира купчина хартия и малка групичка от хора скупчила се около нея:) Я, днес е световният ден на Урбанизма :) ( сега виждам, че само в сайта на АСУБ има съобщение за събитието, нашият мил университетски сайт, а дори и този на студентски съвет, не благоволи да ни информира, но ако става дума за купони и пиене, винаги имаме две седмици по-рано навсякъде афиши).
С подскоци веднага ме посрещнаха две девойки и съответно предложение "Да си направим град!"
Всеки можеше да построи каквото и където иска, не можеше да се руши нищо, само да се добавя.
Организаторите бяха започнали някое и друго ъгълче,за да стимулиратминувачите да се включат и съответно да зададат начален мащаб на идеята, за да не се получават някакви извращнения (уж). Точно 2 секунди ми трябваха, за да реша, че ще заместя следобедното чертанес малка доза креативност. След около 15 минутки се появи и г-н Галев и веднага се заехме с майсторенето на стадион :) малко импулсивна и необмислена идея, но като за първи ден е идеална, но все пак младежта има нужда от спортуване, нали :)......даже и прожектори му сложихме, съобразихме да го разположимв евентуалния (понеделнишки ) край на града, и паркинг си имаше, даже и звучно име му измислихм: "Народна Бабунка" :D.... После се заех с обмислянето къде да сложим парк и повечко озеленени площи....
Предполагах, че след като сме в строителен университет ще се намери все някой и друг човек от всяка специалност, че да подпомогне с основите на този град. Номай ще си остана само с предположението. Наложи се аз да прокарам някаква що-годе прилична магистрала и да измислям как се прави пътен възел детелина........ Но пък за сметка на това веднага се намериха забавни колеги, които да се включат с оригинални идеи. Едва бяхме направили стадиона и вече си имахме БИАД около 3 пъти по-голям отвсички други сгради пльоснат в средата на града (където евентуално можеше да бъде центъра). Не след дълго се появи символична червена хартийка, във формата на пламъци, върху покрива на БИАД. Но забавното беше, че със следващата оригинална постройка, БИАД вече приличаше на схлупена къщурка. Появи сегигантски автобус94 (по-голям от реката ...) съответно и гигантски блок от студентски град,разбира се и така известната Джумая.. и Метро станцията Г.М. Димитров ( която беше 3 пъти, колкото стадиона ни)..... Разбира се появиха се някои доста добри допълнения: хълмче със стар град, жп гара, ТЕЦ ( не знам колко му е мястото в града, но все пак беше приличен размер :), винпром "Хлъц", пожарна, летище, лудница..... е все още нямаше университет, но има време :)
Вторник - мислех, че няма на къде по-мегаломански проекти да се появят, но явно русата ми главица твърде много мисли. С влизането си във фоайето видях прекрасна планина, вярно че беше близо до летището, но беше приемлив недостатък. Но след като момчето, което я дооправяше се отмести, пред мен се извисиха двете кули- Корпус А и Корпус Б, на моя скъп ВИАС. Те не бяха големи,нито гигантски, за бога те бяха по-високи от планината..... освен това бяха изтъпанчени точно пред летището.... Е някой бе така добър да им покаже че няма как да строи там толкова висока сграда и се беше врязал самолет по средата на Корпус Б :) Разбира се градът ни все още стоеше без център и пешеходназона, но не спирахмедо тук с меголоманията си.
Колко бързо можеш да опознаеш човек, само като го видиш с каква сграда ще допълни облика на града, то стигаха и думите които достигаха до ушите ми "Ей айде да си направим блока в студентски" или пък "Айде да напарвим Ориендъ и Плаза, и ще разлепим плакати из града". Как пък не се намери човек който да иска да направи "Строежа" или "Маската", или може би тези хора имаха повече креативност, ммммм не , май просто имаха мозъчни клетки, които функцуонират и даваха идеи за полезни сгради и области в един бъдещ град.
Е ще видим в края на седмицата какъв ще бъде Градът, дали ще има нещо зелено, или всичко ще бъде молове, автобуси и барове.....
Още в полунощ пожеланията започнаха да валят. Мисля че до края на деня ще напълните торбата ми с пожелания- с такива, на които и аз съм си надявала тайничко или не толкова тайничко, с обичайните здраве, любов...ала бала (но пък и те си трябват), и с такива, за които не ми е хрумвало до сега, но с най-голямо удоволствие ще ги изпълня:) за това духайки свещичките на торта ще затворя очи и ще си пожелая единствено вас.
Ако трябва да избера символ на изминалата година, то май ще се спра на огнено разнообразие. Имаше от всичко: любов, тъга, противоречия, желания, keine lust, очаквания, разочарования, здраве или пък не толкова, приключения, скука, загуба, нови срещи.... и за каквото се сетите още.
С подскоци веднага ме посрещнаха две девойки и съответно предложение "Да си направим град!"
