Никога не чета резюметата на филмите, нито гледам трейлърите, обичам да отида и просто ей така да вляза в киното, просто съм попаднала на заглавие, което ми е харесало с абсурдното си звучене, забавна комбинация от букви и звукове, или просто любим актьор, режисьор, държава или ей така от немай какво да правя. И определено 90% от този ми избор е бил прекрасен :)
София Филм Фест започва сега :) (филмите ви ги представям в разбъркан ред спрямо този, който съм ги гледала:) в мислите ми няма особен ред, за това просто си харесайте заглавие, песен или запълнете свободното си време )
"Чужденката" (-/10)и не бях зрителя за този филм, не бях в настроение за драмите на жените от третия свят. Твърде много тъга, от която аз нямам нужда. Да, трябва да се правят такива филми, за да може по някакъв начин да се изтръгне този манталитет в мюсюлманските семейства, да се покаже че има човешки взаимоотношения, които трябва да стоят над която и да било религия, общност и т.н. Но аз съм се наситила на трагедията в човешкия живот, искам да виждам реалността в него, не да страдам за миналото, настоящето или бъдещето.
Реалността, която с малко абсурд ти е поднесена от сръбския филм "Жената със счупения нос"(11/10). Обичам сръбското кино, сръбското чувство за хумор, сръбския оптимизъм. Прекрасно е когато дори в трагични моменти, можеш да погледнеш на света с просто око, не да нахлузваш розовите очила, а просто да се усмихнеш и да направиш нещо простичко, но с усмивка :) В брошурата пишело "Филм за невъзможните любови, които могат да спасят човешки живот. " -явно по никакъв начин не ме е грабнало това "обяснение", даже го бях забравила, отидох защото бе за предпочитане пред скучна лекция . Но още с разговора с режисьора си казах, че няма да съжалявам за избора си. Още с първите секунди, филмът ме грабна и въвлече в един микс от ежедневните абсурди на хората, сръбски псувни и прекрасната музика от радиото :)
Е явно няма как да не цитирам режисьора, явно те умеят да представят най-точно филмите си в едно изречение "Има мало драма, мало комедия, мало всичко!" (10/10)
Ето още няколко прекрасни песни :)
Отиваме към "Два слънчеви дни"(7/10), който може би доста ми напомня на "Да срещнеш високия тъмнокос мъж", но в доста по-приятен и не натоварващ вариант (поне за моята личност ). Да гледаме час и половина хора, които се оплакват от ежедневието си, мрънкат сами на себе си, крив им е целият свят, но един балкански поглед в/у всичко това винаги изглежда доста по-мек. Има го чувството за хумор, което да тушира с меки тонове гнева на тъпите хора, така че да не ти досадят, има ги сръбските псувни, които да те разсмеят, лекотата , с която другите герои се наслаждават на живота, и сред тях изпъква глупостта на проблеми на Питър. Както каза самият режисьор "това не е типично балкански филм, за кланета и пиене на ракия....и е време да спрем да се оправдаваме, че другите не могат да ни разберат защото сме уникални, защото сме балканци."
В същия смисъл "Лора от сутрин до вечер" (9/10) би могла да се класира във филмите, които биха се харесали на всеки един НЕбалканец:) Прекрасна измислена история, която влиза в списъка ми за съботно разпускащо кино. Въпреки леко скованата актьорска игра в началото, успяваха да ме грабнат и въвлекат в смахнатия ритъм на Лора. Смях, драматизъм, загадка... Най-накрая български филм, който не е за социализъм или поредната любовна история. Ще чакам да видя и чуждестранното мнение :) А вие, гледайте го! е вярно, че излиза официално чак на 3-ти юни, но мисля, че ще бъде едно добро начало на летните ви приключения :)
И така стигаме до човека, който наистина рисува в моята душа. Хиляди хора, кадри, истории, песни.... няма нищо по-замайващо от филмите на Claude Lelouche ("And Now...Ladies and Gentlemen" , "Le courage d'aimer".- (10/10)) Успява да те грабне, като вкарва в началото на филма хиляди герои, които нямат нищо общо един с друг, няколко започнати истории, които искаш обезателно да видиш как ще свършат и как ще се свържат една с друга. И всичко това под звуците на френски гласове, италиански акценти и нежни ноти. Но не си мислете, че ще бъде поредния любовен филм. Любовна история има, но тя е някъде там отзад като фон. Ако се оставиш на течението да те носи по петолинието, ще усетиш тънките струни на китарата, които ти казват много. Обичам, когато филмът след края си остава лека загадка, двусмислие в ума ми, когато мога да го усетя ... да ме накара да се усмихвам часове или даже дни след като съм го гледала, и да не мога да опиша, какво точно в него ме кара да се чувствам така. За това не се опитвайте да намерите същото като мен, просто търсете вашите усещания и вашите филми!
"127 часа" (8,5/10)- уникална жажда за живот, жажда да оцелееш на цената на всичко, загубите в живота ти не бива да те обезкуражават да вървиш напред, да имаш мечти, цели, да се стремиш към тях, да ги желаеш със цялото си същество. Има хиляди пъти по-силна емоция, от който и да е апокалиптичен филм за края на света, цунамита, вулкани и за каквито още природни бедствия се сетите. С един единствен герой, можем да видим стремежа за живот, за оцеляване във всичките му аспекти, да усетим всяка капка пот по челото му. Да видим как е възможно човешкото съзнание да се опитва и да успява да прекрачи първоначално недостижимите граници. Да запази самообладание, да вложи конструктивни мисли, да запази чувството си за хумор, да продължи да мечтае, да преодолее прага си на болка- емоционална и физическа (което на мен все още ми се вижда до някъде леко нереалистично, но мисля че можем да се абстрахираме от това и да се замислим над други неща).
Дори когато нямаш нищо и никого, едно нещо винаги е с теб и това си ти самият, твоят живот-тук и сега. Трябва да цениш и да обичаш способността си да дишаш, виждаш, усещаш всичко около себе си , ако това не ти стига, то няма с какво да заместиш тази липсва на любов. Всичко друго е градация. Фундаментът е твоят живот, от там нататък дали ще имаш сламена къщурка или стоманобетоново скеле е без значение!
На пръв поглед толкова простичък сюжет, който не би те впечатлил с нищо, ще те накара да се замислиш над някой фундаментални неща в живота.
Това не е филм за наслада. Това е филм, който да провокира зрителя, да го накара дни след това да обмисля, анализира, заключава върху действията на героя. Не не бих гледала този филм пак. Но и не трябва!
Има филми, които се гледат веднъж в живота, за да оставят трайна следа в съзнанието ти.
Има такива, които ти носят наслада в момента на допира ти с тях, които изпълват с лек сладникав аромат мозъчните ти гънки и те карат да живееш в един вълшебен свят дни наред, които въпреки сладникавия си привкус носят и онези задълбочени емоции, за които трябва да се поровиш малко в скритите ъгълчета на твоето под/съзнание.
Други не носят тази наслада нито преди, нито след гледането им. Ако има кой да те провокира да изкажеш мнение в/у тях да направиш разбор и анализ на образите, би ти доставило някакво удоволствие , но това са толкова банални.... толкова дъвкани, предъвквани че на мен са ми омръзнали. Искам ако не задълбочени мисли, то поне да имам болки в корема от смях :)
И така стига ме до "Симфония на шума"(Sound of Noise)(10/10)- още със самото си заглавие може да те спечели този филм! Това сигурно ви е познато: Е, ето ви и продължението- пълнометражната версия: 102 минути, след които всяко задръстване, всеки ремонт, всяко дрънчене ще ви се стори песен :) Просто го гледайте, но в никакъв случай не си пускайте трейлъра му (за това и аз няма да ви го предоставя:) оставете съзнанието си да очаква, да види градацията в магията, насладете се на шума и сладостта на тишината :) В залата имаше хора, които бяха дошли да го гледат за 2-ри, 3-ти и даже 5-ти път....
И така, филмовата ми феста свърши, време е за малко сън :) или пък не....
Филмът, с който бях решила да закрия таз годишния фестивал не можах да си вдигна задника да го гледам в 10 сутринта :( Но пък за сметка на това имах "Най-красивото нещо" за финал- един италиански финал:) Опеределено не можеше да бъде по-добре. За стотен път се убеждавам в красотата на италианския начин на живот, и как го пресъздават на големия екран. Те успяват да представят сладостта от живота. Дори в най-трагичните моменти , когато лицето им е покрито със сълзи, можеш да видиш усмивката в душата им. След грандиозните скандали, пак ще си кажат ti amo. Готови са да приемат безпрекословно всеки непознат за член на своето семейство.
Разбира се нито един от филмите, които изгледах не бих махнала, защото това значи да разплета цялата плетка. Хубавото няма как да се оцени, ако преди това не е имало нещо лошо.
Ето го и точния отговор на въпроса, който ни зададе господинът след филма "Денят, в който не съм се родила" ("Das lied in mir") (-/10)- "Какво ви липсваше в сюжета на филма, за да ви хареса?"- Още тогава му казах, че просто не е типа филм за мен, че историята не е то тези, които биха ме заинтригували. Просто му липсваше action-a, всичко беше толквоа монотонно и трагично, героите бяха студени за емоциите на другия- с една дума немци ( без да се обиждат, не го казвам с лошо :))
Но! "La prima cosa bella"(10/10) - ето това е ФИЛМЪТ, обичам да виждам трагедията-през сълзи от смях. Драмата на една майка, който губи /децата си, бива малтретиранат психически и физически никога не спира да се усмихва и да обича живота. Дори в последните си дни, тя е отворила обятията си за живота. Тя се наслаждава на момента, не се е загубила докато си спомня за миналото, нито докато мечтае за бъдещето. Тя е тук и сега!
Определено един много емоционално пълен София Филм Фест!
ОтговорИзтриване(само високият тъмнокос е непознат :D)