Хареса ми идеята да мисля за егоизма като ценност. Всеки трябва да го има, защото ако не сме егоисти, и раздаваме на ляво и на дясно по парче от нас, то какво ли ще остане за нас самите. . Като малка не обичах да деля шоколадчето си с другите, аз го бях спечелила с лични заслуги, защо някой друг трябва да яде от него, само защото той не се е опитал да си спечели свое. Споделянето с ближния да върви по дяволите. Ще помагам единствено на човек, който желае да получи, който има смелостта да поиска, да вземе и да го използва правилно, а не само да иска без да прави и най-малкия опит да го постигне. Хората вечно мрънкат за нещо- "никой не ме обича", "никой не иска да ми помогне", "всички са против мен", "изпуснах автобуса", "счупих си нокътя", "нямам какво да правя", "не ми се излиза, но пък ми е скучно вкъщи". Някой трябва да ги бутне от ръба на някоя скала и да не им казва че са вързани, за да спрат да търсят на чий гръб да сложат проблемите си, а да почнат да ги решават сами, да размахат ръце и да полетят. Омръзна ми да слушам мрънканията им, всеки сам да си трови живота, както намери за добре, няма да се занимавам с мързеливи мозъци. Много по-лесно е да харчиш време, усилия, средства за предмети, които да те карат да се чувстваш за части от секундата щастлив, от колкото да градиш себеуважение върху лични стандарти за лични постижения. Всеки се стреми към сладкото щастие. Но в този си стремеж понякога се самозабравяме и губим частици от себе си, и когато се осъзнаем е твърде късно, за да запълним кратерите в душата си. Нека бъдем малко егоисти и да не се опитваме да нахраним всички със собственото си тяло.
Всеки ден се бунтуваме срещу нещо, срещу ежедневните забрани, наложени ни от общество, политици, родители, морал, от нас самите. Забранения плод е най-сладък! Няма човек, който да може да му устои. Той е хиляди пъти по-вкусен от този, който ни го поднасят на сребърен поднос с парченца шоколад и чаша вино. Но единствено ние сме тези, които можем да си поставим границите и забраните. Всяка монета има повече от една страна, нека не си затваряме очите за тях. Има хиляди заместители на компетентността- любов, доброта, чар. Нека се опитваме да търсим и намираме.
"Единственото качество у истинските приятели е свободния дух". Не може да натоварваш някого с личното си убеждение, че той е единствения смисъл на живота ти, че той те кара да живееш, ако не беше той- ти би умрял. Любовта ми към истинския човек е нещо повече, той не е най-важната причина да живея, но бих дала живота си за него!
Но нека не заробваме другите, търсейки своята свобода. Няма нищо по-красиво от полета на една птица високо в небесата, но най-красиво е когато този полет изпълва твоята душа.
поздравче :) - Sarà perché ti amo
Точно затова обичам повечето си приятели. Те се стремят и обикновено успяват да бъдат истински, да живеят истинския живот, а не такъв на заместители, да правят (или не) това, което са сигурни, че наистина искат (или не искат), и да получават (или не) всички ползи, привилегии, или негативи отговорно, просто защото са направили своя избор, а понеже той е истински, успяват да го отстояват без вътрешни дилеми, без появата на дисонанс.
ОтговорИзтриванеЕгоизмът е чудесен, вътрешно-присъщ инструмент на истинския живот. Единствено обаче не бива да прераства в егоцентризъм, защото тогава индивидът става по детски смешен. Да, едно е да се радваш на шоколадчето (хонорара, шестицата), защото си го заслужил, и да не считаш, че друг трябва да жъне успехите за твоя труд и гений, но друго е да очакваш, че трябва да получаваш шоколадче (хонорар, шестица), просто защото съществуваш (защото си дете/ умен индивид/ или студент в СУ (:).
Да си дадеш шоколадчето е най-хубавото нещо на света, да зарадваш друг с нещо свое е чудесно. И нека тогава се нарека егоист, само защото му дадох шоколадчето си и изпитах радост от неговата радост!
ОтговорИзтриванеЕгоизмът не е качество, което трябва да се изкачи в култ. Завършеността на човека се поставя на пиадестал. Тогава не си егоист, а знаеш какво искаш, какво можеш и най-вече какво можеш да дадеш. Завършените личности не мислят, че шоколадчето е тяхно или не, те просто го изяждат или го дават, те не разсъждават над въпроса кой какво е заслужил. Те искат шоколада-изяждат го, те мислят, че другият ще се зарадва десетки хиляди пъти повече на шоколада им-дават му го. Даването е едно изкуство и то най-блаженото.
Който поиска, да, завършеният човек ще му даде, но не, защото е нагъл и е свикнал да иска.
За всичко останало съм съгласна и има красиви мисли и най-вече разумни.
1. Хората трябва да бъдат самостоятелни, това може би е идеята с една дума, да не разчитат на чуждото внимание и да не търсят себе си в чуждите очи, което правят с дребните си ежедневни оплаквания. Тогава ще са много по-ценени и обичани.
2. Да пуснеш някой да се рее, го прави завинаги твой, колкото и парадоксално да е.
3. Да помогнеш на тези хора да бъдат самостоятелни, именно това искаш ти (именно това искам и аз :) ). Човекът ще получи това, което иска, но първо ще го подготвиш да може да го използва правилно :) Ето тук е голямата струяща красота на тази мисъл.
И за край: Всички обичат смелите, светлите, силните, никой не се стреми към слабите, освен ако самият той не е слаб.
Към Amber: Само бих допълнила, че освен това обичам приятелите си, защото са от онези рядко срещащи се личности, които не съдят, но имат свое мнение, което са две различни неща, чиято тънкост ако откриеш, те прави спокоен и уравновесен човек. Получаваш вътрешен свят и всемир, който не можа да бъде нарушен лесно.
Съгласна съм че няма нищо по –хубаво от щастието, когато си дарил някой друг с шоколадче. Но всеки може да прави, каквото иска със своето шоколадче, това няма нищо общо с егоизма. Въпросът е да не се оставяш на произвола на другите, да отсояваш своите идеи, цели и вижданията си, да не правиш компромис със себе си, за да постигаш чуждите мечти. Всеки трябва да има свободен избор и не трябва да натрапва вижданията си за света на другите и да очаква те да имат същите, да строят същите кули. Това е егозимът, който аз определям като ценност. Ти сама си го написала в точка 1 :) и както Вал каза има разликата между егоизма и егоцентързма :)
ОтговорИзтриване