to be free

  Хареса ми идеята да мисля за егоизма като ценност. Всеки трябва да го има, защото ако не сме егоисти, и раздаваме на ляво и на дясно по парче от нас, то какво ли ще остане за нас самите. . Като  малка не обичах да деля шоколадчето си с другите, аз го бях спечелила с лични заслуги, защо някой друг трябва да яде от него, само защото той не се е опитал да  си спечели свое. Споделянето с ближния да върви по дяволите. Ще помагам единствено на човек, който желае да получи, който има смелостта да  поиска, да вземе и да го използва правилно, а не само да иска без да прави и най-малкия опит да го постигне. Хората вечно мрънкат за нещо- "никой не ме обича", "никой не иска да ми помогне", "всички са против мен",  "изпуснах автобуса", "счупих си нокътя", "нямам какво да правя", "не ми се излиза, но пък ми е скучно вкъщи". Някой трябва да ги бутне от ръба на някоя скала и да не им казва че са вързани, за да спрат да  търсят на чий гръб да  сложат проблемите си, а да почнат да ги решават сами, да размахат ръце и да полетят. Омръзна ми да слушам мрънканията  им, всеки сам да си трови живота, както намери за добре, няма да се занимавам с мързеливи мозъци. Много по-лесно е да харчиш време, усилия, средства за предмети, които да те карат да се чувстваш за части от секундата  щастлив, от колкото да градиш себеуважение върху лични стандарти за лични постижения. Всеки се стреми към сладкото щастие. Но в този си стремеж понякога  се самозабравяме и губим частици от себе си, и когато се осъзнаем е твърде късно, за да  запълним кратерите в душата си. Нека бъдем малко егоисти и да не се опитваме да нахраним всички със собственото си тяло.

  Всеки ден се бунтуваме срещу нещо, срещу ежедневните  забрани, наложени ни от общество, политици, родители, морал, от нас самите. Забранения плод е най-сладък! Няма човек, който да може да му устои. Той е хиляди пъти по-вкусен  от този, който ни го поднасят на сребърен поднос с парченца шоколад и чаша вино. Но единствено ние сме тези,  които можем да си поставим границите и забраните. Всяка монета има повече от една страна, нека не си затваряме очите за тях. Има хиляди заместители на компетентността- любов, доброта, чар. Нека се опитваме да търсим и намираме.

"Единственото качество у истинските приятели е свободния дух". Не може да натоварваш някого с личното си убеждение, че той е единствения смисъл на живота ти, че той те кара да живееш, ако не беше  той- ти би умрял. Любовта ми към истинския човек е нещо повече, той не е най-важната причина да живея, но бих дала живота си за него!

 Но нека не заробваме другите, търсейки своята  свобода. Няма нищо по-красиво от полета на една птица високо в небесата, но най-красиво е когато този полет изпълва твоята душа.

поздравче :) - Sarà perché ti amo

La Vita è Bella

  Смисълът на живота!
  Всеки човек, рано или късно изрича тези думи. Тръшкайки се, че смисълът е изчезнал, не могат да го намерят, животът няма повече  значение за тях. Защо е целия този драматизъм за намирането му, защо всички искат да  осмислят дните си.  Да намерят НЕЩОТО, което ще им даде силата да изживеят живота си докрай. Никой ли не е осъзнал, че смисълът е в последната глътка въздух на този свят, последното нещо, което виждат очите ни, което усеща кожата ни. Какво ще правим, когато вече сме получили отговор на всички знайни и незнайни въпроси. Ще продължим напред с цялата сила на този свят и ще изживеем оставащите ни 20-30....N  години в пълно щастие имайки всичко което ни е нужно. Това би било истинско изтезание  за нашето тяло, нашата  душа, за всяка  частица в нас и около нас. Та ние просто няма какво повече да  правим на този свят, получили сме всичко, което сме искали, дали сме всичко, което сме сметнали за необходимо да дадем на някого.
  Пътя! Той има значение. Един най-обикновен път, който всеки един от нас извървява и стигайки до самия му края, може да си поеме дъх.
  Границата между секундата, в която мисълта ти минава през главата и следващата секунда, в която вече си натиснал спусъка. Но кой може да твърди един човек, защо е сложил край на  живота си- дали защото е загубил неговия смисъл или защото го е открил!

Feuer frei! Bang Bang

 Ако трябва да избера символ на изминалата година, то май ще се спра на огнено разнообразие. Имаше от всичко: любов, тъга, противоречия, желания, keine lust, очаквания, разочарования, здраве или пък не толкова, приключения, скука, загуба, нови срещи.... и за каквото се сетите още.
 Лошото съм се постарала да го забравя, поуките да ги запомня или просто да останат там някъде за основа, положителните моменти съм ги изживяла на макс ( даже по няколко пъти).  Всъщност тази година  имаше доста повече неща, от колкото  си мислех. Даже сега се сещам, че  част от тях просто съм ги изключила от списъка  на 2010. Явно е била  наистина много дълга  година :)  със сигурност ще се намерят повече от 365 запомнящи се моменти.

 Навлязох в 2010 с една доста замечтана, подскачаща и влюбена в живота походка. Случиха се неща, които ме вкараха в някакви си релси, убиха част от набраната скорост, но не ме спряха. Защото намерих бензиностанция, на която да заредя, така че  да  стигна успешно до края :) Чак в момента не мога да повярвам, че съм била . Даже цели два пъти там:) Сетивата ми се наситиха, даже пренаситиха от към концертни изпълнения, но пък винаги има място за още малко :)

 

   

   Загубих за миг баланса, но успях да стигна до отсрещния тротоар. Видях, че трябва да си добър въжеиграч, за да можеш да запазиш баланс по пътя между двете островчета , които ти е предоставил живота , за да не се озовеш долу в спасителната мрежа, защото  обратния път е дълъг, а може и да няма мрежа и бездната под  теб да се окаже по-дълбока, от колкото си очаквал. 

 Загубих частица от детството си, но топлината, която ми е носела завинаги ще остане в  мен. 

 Разбрах, че някои детски качества не бива  да губя никога, защото с тях животът  е доста по-лек ( но не в онзи абсурден смисъл, а лек като аромата на сладкиш, който се носи от кухнята), доста по-вкусен, по-безгрижен, по-динамичен и по-хармоничен. За това започнах на ново да ги търся и събирам.

Преобърнах доста пъти мирогледа си. Научих се : да се оставям на течението- една река винаги знае къде трябва да стигне; да правя компромиси, най-вече със себе си; да не предначертавам бъдещи съботия; да не живея твърде дълго с миналото; да се наслаждавам на момента тук и сега!

 Когато си пожелаваш нещо, бъди описателен до най-малкия детайл, защото не знаеш, къде, кога или как може да се променят нещата и да се окажеш в нечия друга мечта.

И все пак кратката ретроспекция-

   - по-малко непознати местенца, но не по-малко приказни и вдъхновяващи, и повтаряне на  минало(по-по.....минало)годишните фаворити.

   -дума на годината- lifeismusic

   - природата е най-ценното, което сме имали, имаме и някога ще имаме, нека се опитаме да я съхраним, макар и не в същия й вид, но да я има! Искам си пролетното затопляне-през април; лятните бури- юли-август, а не през зимата; искам си снежинките във въздуха, заледената пързалка в гората  и всичко бяло, което трябва да има по Коледа; искам  да има есента!

   -общоприетите норми, забрани или каквото и да било друго не са  за мен, живея според собствени разбирания (правилата не са за мен, винаги ще си намеря повод, за да ги наруша, но винаги основателно :))

   -имам нужда, колкото се може по-често да се махам от София, да бъда някъде на ЧИСТО,  не знам кое точно ме кара да се чувствам замърсена- дали е въздуха, стадото хора или случващите се неща...

   -приятел е всеки, който е успял поне веднъж да види и докосне сърцето ти, това остава за цял живот, дори да не се видите или чуете в продължение на години

  -намерих ново зверче, което да ме топли и да ме научава на нови неща

  - загубих вдъхновението си, но  ще го открия пак

И за финал, въпреки пълната липсва на коледно настроение (което е необичайно за мен), получих една доста вълшебна Коледа - желания се сбъдват не само по празниците,  стига само да ги почувстваш със сърцето си. И ето че в края на годината получих  няколко хубави изненади, които ги бях отписала от тази година, но ми напомниха, че 2010 все още не е свършила :)

В оставащите часове ще затворя очи и ще си пожелая - здраво сърце, неуморни крака и силен дух, за да продължавам да вървя все по-нагоре и по-напред по тънката нишка. 

Пожелавам ви една огнена 2011-та година!

(Де)Градация

  Градоустройството/Урбанизъмът - изразява устройството на градовете и планирането на градска среда (дейността по наблюдение, анализ, проектиране на природната и материалната среда, в която се осъществява организираното човешко съществуване). 
 Когато хората са почнали да сформират своите малки общности, са имали  няколко основни изисквания към това как да бъдат построени селища. Основните ръководители на градоустройстовото са били лекарят, архитектът и философът, в този дух на мисли съответни функции на града трябвало да бъдат:

• хигиената му, здравословното състояние на жителите - достъп до източник на питейна вода е било едно от най-важните условия. Всяко следващо нещо ще се подчинява на тази основна цел.
• ориентацията да бъде такава, че да има максимален достъп на слънчева светлино в продължение на целия ден, вятърът да  не създава опасни завихряния между сградите, улиците да са така устроени, че да се оттича дъждовната и снежна вода, височината на сградите да бъде съобразена с тази на техните съседи, така че да не им отнемат слънчева светлина, от най-крайните точки на града, да може да се стигне възможно най-бързо до центъра му.
• естетика - населеното място да създава приветлива обстановка на своите обитатели, така че да има максимална производителност от тяхна страна.

  Ооооо, най-накрая  различна седмица. ВИАС реши да разкрие малко скобите на всекидневието на своите студенти, но как те  се възползваха от това ..... е това вече е друг въпрос.

  Понеделник- след 38,3- градусовият ми уикенд, прекаран в леглото, организмът ми се нуждаеше от  повечко раздвижване.  Решавам да пропусна  скучната лекция по икономика и да се разходя. Но тъкмо да изляза от университета и периферното ми зрение фиксира купчина хартия и  малка групичка от хора скупчила се около нея:)  Я, днес е  световният ден на Урбанизма :) ( сега  виждам, че само в сайта на АСУБ има съобщение за събитието, нашият мил университетски сайт,  а дори и този на студентски съвет, не благоволи да ни информира, но ако става дума за купони и пиене, винаги имаме две седмици по-рано навсякъде афиши).

С подскоци веднага ме посрещнаха две девойки и съответно предложение "Да си направим град!"

Всеки можеше да построи каквото и където иска, не можеше да се руши нищо, само да се добавя.

Организаторите бяха започнали някое и друго ъгълче,  за да стимулират  минувачите да се включат и  съответно да зададат начален мащаб на идеята, за да не се получават някакви извращнения (уж). Точно 2 секунди ми трябваха, за да реша, че ще заместя следобедното чертане  с малка доза креативност. След около 15 минутки се появи и г-н Галев и веднага се заехме с майсторенето на стадион :) малко импулсивна и необмислена идея, но като за първи ден е идеална, но все пак  младежта има нужда от спортуване, нали :)......даже и прожектори му сложихме, съобразихме да го разположим  в евентуалния (понеделнишки ) край на града, и паркинг си имаше, даже и звучно име му измислихм: "Народна Бабунка" :D.... После се заех с обмислянето къде  да сложим парк и повечко озеленени площи....

    Предполагах, че след като сме в строителен университет ще се намери все някой и друг човек от всяка специалност, че да подпомогне с основите на този град. Но  май ще си остана само с предположението.  Наложи се аз да прокарам някаква що-годе прилична магистрала и да измислям как се прави пътен възел детелина........  Но пък за сметка на това  веднага се намериха забавни колеги, които да се включат с оригинални идеи. Едва бяхме направили стадиона и  вече си имахме БИАД около 3 пъти по-голям от  всички други сгради пльоснат  в средата на града (където евентуално можеше да бъде центъра).  Не след дълго се появи символична червена хартийка, във формата на пламъци, върху покрива на БИАД. Но забавното беше, че със следващата оригинална постройка, БИАД вече приличаше на  схлупена къщурка. Появи се  гигантски автобус  94 (по-голям от реката ...) съответно  и гигантски блок от студентски град,разбира се и така известната Джумая.. и Метро станцията Г.М. Димитров ( която беше 3 пъти, колкото стадиона ни)..... Разбира се появиха  се някои доста добри допълнения: хълмче със стар град, жп гара, ТЕЦ ( не знам колко  му е мястото в града, но все пак беше приличен размер :), винпром "Хлъц", пожарна, летище, лудница..... е все още нямаше университет, но има време :)

  Вторник - мислех, че няма на къде по-мегаломански проекти да се появят, но явно  русата ми главица твърде много мисли.  С влизането си във фоайето видях прекрасна планина, вярно че беше близо до летището, но беше приемлив недостатък. Но след като момчето, което я дооправяше се отмести, пред мен се извисиха двете кули- Корпус А и Корпус Б, на моя скъп ВИАС. Те не бяха големи,нито гигантски, за бога те бяха по-високи от планината..... освен това бяха  изтъпанчени точно пред летището.... Е някой бе така добър да им покаже  че няма как да строи там толкова висока сграда и се беше врязал самолет по средата на Корпус Б :) Разбира се градът ни все още стоеше без център и пешеходна  зона, но не спирахме  до тук с меголоманията си.

   Колко бързо можеш да опознаеш човек, само като го видиш с каква сграда ще допълни облика на града, то стигаха и думите които достигаха до ушите ми "Ей айде да си направим блока в студентски" или пък "Айде да напарвим Ориендъ и Плаза, и ще разлепим плакати из града". Как пък не се намери човек който да иска да направи "Строежа" или "Маската", или може би тези хора имаха повече креативност, ммммм не  , май просто имаха мозъчни клетки, които функцуонират и даваха идеи за полезни сгради и области в един бъдещ град.

   Е ще видим в края на седмицата какъв ще бъде Градът, дали ще има нещо зелено, или всичко ще бъде молове, автобуси и барове.....

.....to be continued

Keine Lust

Просто букви, линии, цветове, реещи се в пространството, без никаква надежда да образуват дори една дума, фирма или  сиует. 

AВSOLUT Пловдив

 Пловдив. След като пресякохме 3 пъти Марица стигнахме  до центъра, въпреки липсата на каквито и да било указателни табели. И за  наша радост си намерихме веднага място да паркираме -  на ул. Павликенска (както вече имаме навика, хубавия навик, да помним името на улицата, където сме паркирали :))

Навън вали, запасени с якета и пуловер, слизаме с бойна готовност от колата. Но, о! каква изненада, колко е топло. Топла септемврийска вечер:) Запътваме се към предполагаемото място.... запасяваме се с карти и тръгваме към първата набелязана от нас точка. Но, каква изненада ни чака, разбира се няма никой. защо?  Защото имало няколко облачета и хората ги е  страх да не се намокрят. О, ужас! Нищо тръгваме по някаква друга уличка.... този път реших, че няма да си правя труда да разбирам къде се намирам, къде отивам, защо и какво ще правя там, нека другите  се оправят, аз ще се губя. Е не ми оставиха много време, в което да мога да се загубя, въпреки искреното ми желание..... Българската организация относно такива събития, все още я няма никаква.... нещо хванато от тук, друго от там, който както може да се оправя.... Разходихме се из уличките. Този град е прекрасен. Големи камъни, пясък, дъжд, пързаляш се, стари къщи, влага във въздуха, хиляди хора, успоредно с теб вървят на метър два, километър....  

Прожекция, масово местене на кола. Рецитал на чалга текстове, черешката на тортата, английските субтитри ....извратено нали, но това е нашата българска действителност. Искрено се надявам някой от зрителите да бил потребител на тази музика и да се  е почувствал ТЪП от този факт. Но колкото и да ми се иска, се съмнявам че тези хора въобще са знаели, какво се случва в момента в техния град и защо има толкова много хора по улиците.


След жалките ни опити да намерим работеща галерия, музей или някое интересно мероприятие, стигнахме до Найлона. Беше прекрасна стара дупка, с уникален уют и атмосфера. Хората вътре бяха редовни посетители, знаеха наизуст плейлистата и пееха с цяло гърло на песни, които чувах за първи път. Нямаше  пияни хлапета, подскачащи и бутащи се  за поредното парти в Строежа. Усмихната барманка, мента Пещера и страхотни картини. И може би за да изпъква още повече, някой беше  изтапанчил отсреща якото клубче, хората бяха натъпкани като сардини в него, стените му бяха прозрачни и имах чувството, че някой си прави бруталния социален експеримент с тези хора, наблудавайки ги през прозрачните стени, как се поклащат в ритъма на поредното хитче.... може би ги бяха сложили за наше забавление, докато пийваме да можем да наблюдаваме себеподобните си- любовни танци, звуци, ухажване, чифтосване.....истински зоопарк.

Преди да потеглим към мекото легло, се отбихме  през  прощалното парти за Нощта на музеите.  Надрусани, пияни и не знам какви още хора, в огромен склад, стълби, тухли, прозорци, зайче.  Все едно съм на ежегодното парти на ВИАС, но в доста по-голям мащаб и в изоставена сграда, която всеки момент може да се срути под краката ти.  Децибели, които озвучават 6 преки по-надолу. Скейтър крадящ буквите на  ABSOLUT …..Все пак се сдобих със сувенир, благодарение на количеството промили в кръвта на скейтъра.

Искам пак, искам нови градове, нови улици, чисти улици, чист въздух, чист дъжд, аромат на кислород, не на въглероден диоксид.

Обичам те

Да разровиш прашния сандък, и да откриеш колко много се е напълнил за толкова кратко време и че пак се налага да го сменяш с по-голям, но нищо това е прекрасно- колкото повече, толкова повече ( хубаво е да следваш съветите на голямото лакомо мече:)) имаше  толкова много неща, от къде ли да почна, няма значение нали всико е там вътре сгушило се на топличко и чака  да му пратиш още едно "много" или "бу", за да станат още повече и да завладеят Италия, а пък после и целия  свят, разбира се отвреме на време  трябва да  ги храниш и с по мъничко шоколад, защото  те  са лакоми и искат да правят доста често АМ-АМ (все пак следват жълтото мече) , а кое е по-добре от едно гърненце  с мед, ама разбира се, че не са две, ами мнооооооооого гърненца с мед:) ( хъм, май ще отскоча за една бисквитка до шкафа...... или пък няколко)
..... (след запасяването).....
    4*365=1460..... хм малко множко  ще са ми този път, а и май няма  да ми стигнат оставащите няколко минути.....4*52=208... с това имам шанс ( но иска шпинка О:)).....4*12=48.......
   Обичам да слушам ударите на сърцето ти, пренасят ме в друга вселена, в която има просто едно небе, обсипано със звезди и една  голямо луна и аз съм там някъде, една мъчника звездичка сред многото, но това е моят дом, там в тишината и в необятната шир
  Обичам всяка твоя усмивка, целувка, всяко  гуш, всяко нацуп, всяко мрън, грух, миау, ам......всяко едно атомче, протонче, неутронче и електронче
   Обичам да се будя сгушена до теб, стига ми само и мисълта  за теб  всяка сутрин, за да се събуждам със светкащии очички
  Обичам всяко предизвикателство, което поставяш пред мен, всеки нов свят, който ми показваш, начина, по който събуждаш у мен желанието да искам още и още, да видя, да усетя всичко онова което е там  някъде,  да виждам съвършената красота на черно- белите картини, да усещам техните багри, тяхната пламенност, наситеност, да бъда човека, който извайваш от мен


Всичко, от което имам нужда е тук в сърцето ми