AВSOLUT Пловдив

 Пловдив. След като пресякохме 3 пъти Марица стигнахме  до центъра, въпреки липсата на каквито и да било указателни табели. И за  наша радост си намерихме веднага място да паркираме -  на ул. Павликенска (както вече имаме навика, хубавия навик, да помним името на улицата, където сме паркирали :))

Навън вали, запасени с якета и пуловер, слизаме с бойна готовност от колата. Но, о! каква изненада, колко е топло. Топла септемврийска вечер:) Запътваме се към предполагаемото място.... запасяваме се с карти и тръгваме към първата набелязана от нас точка. Но, каква изненада ни чака, разбира се няма никой. защо?  Защото имало няколко облачета и хората ги е  страх да не се намокрят. О, ужас! Нищо тръгваме по някаква друга уличка.... този път реших, че няма да си правя труда да разбирам къде се намирам, къде отивам, защо и какво ще правя там, нека другите  се оправят, аз ще се губя. Е не ми оставиха много време, в което да мога да се загубя, въпреки искреното ми желание..... Българската организация относно такива събития, все още я няма никаква.... нещо хванато от тук, друго от там, който както може да се оправя.... Разходихме се из уличките. Този град е прекрасен. Големи камъни, пясък, дъжд, пързаляш се, стари къщи, влага във въздуха, хиляди хора, успоредно с теб вървят на метър два, километър....  

Прожекция, масово местене на кола. Рецитал на чалга текстове, черешката на тортата, английските субтитри ....извратено нали, но това е нашата българска действителност. Искрено се надявам някой от зрителите да бил потребител на тази музика и да се  е почувствал ТЪП от този факт. Но колкото и да ми се иска, се съмнявам че тези хора въобще са знаели, какво се случва в момента в техния град и защо има толкова много хора по улиците.


След жалките ни опити да намерим работеща галерия, музей или някое интересно мероприятие, стигнахме до Найлона. Беше прекрасна стара дупка, с уникален уют и атмосфера. Хората вътре бяха редовни посетители, знаеха наизуст плейлистата и пееха с цяло гърло на песни, които чувах за първи път. Нямаше  пияни хлапета, подскачащи и бутащи се  за поредното парти в Строежа. Усмихната барманка, мента Пещера и страхотни картини. И може би за да изпъква още повече, някой беше  изтапанчил отсреща якото клубче, хората бяха натъпкани като сардини в него, стените му бяха прозрачни и имах чувството, че някой си прави бруталния социален експеримент с тези хора, наблудавайки ги през прозрачните стени, как се поклащат в ритъма на поредното хитче.... може би ги бяха сложили за наше забавление, докато пийваме да можем да наблюдаваме себеподобните си- любовни танци, звуци, ухажване, чифтосване.....истински зоопарк.

Преди да потеглим към мекото легло, се отбихме  през  прощалното парти за Нощта на музеите.  Надрусани, пияни и не знам какви още хора, в огромен склад, стълби, тухли, прозорци, зайче.  Все едно съм на ежегодното парти на ВИАС, но в доста по-голям мащаб и в изоставена сграда, която всеки момент може да се срути под краката ти.  Децибели, които озвучават 6 преки по-надолу. Скейтър крадящ буквите на  ABSOLUT …..Все пак се сдобих със сувенир, благодарение на количеството промили в кръвта на скейтъра.

Искам пак, искам нови градове, нови улици, чисти улици, чист въздух, чист дъжд, аромат на кислород, не на въглероден диоксид.