Обичам те

Да разровиш прашния сандък, и да откриеш колко много се е напълнил за толкова кратко време и че пак се налага да го сменяш с по-голям, но нищо това е прекрасно- колкото повече, толкова повече ( хубаво е да следваш съветите на голямото лакомо мече:)) имаше  толкова много неща, от къде ли да почна, няма значение нали всико е там вътре сгушило се на топличко и чака  да му пратиш още едно "много" или "бу", за да станат още повече и да завладеят Италия, а пък после и целия  свят, разбира се отвреме на време  трябва да  ги храниш и с по мъничко шоколад, защото  те  са лакоми и искат да правят доста често АМ-АМ (все пак следват жълтото мече) , а кое е по-добре от едно гърненце  с мед, ама разбира се, че не са две, ами мнооооооооого гърненца с мед:) ( хъм, май ще отскоча за една бисквитка до шкафа...... или пък няколко)
..... (след запасяването).....
    4*365=1460..... хм малко множко  ще са ми този път, а и май няма  да ми стигнат оставащите няколко минути.....4*52=208... с това имам шанс ( но иска шпинка О:)).....4*12=48.......
   Обичам да слушам ударите на сърцето ти, пренасят ме в друга вселена, в която има просто едно небе, обсипано със звезди и една  голямо луна и аз съм там някъде, една мъчника звездичка сред многото, но това е моят дом, там в тишината и в необятната шир
  Обичам всяка твоя усмивка, целувка, всяко  гуш, всяко нацуп, всяко мрън, грух, миау, ам......всяко едно атомче, протонче, неутронче и електронче
   Обичам да се будя сгушена до теб, стига ми само и мисълта  за теб  всяка сутрин, за да се събуждам със светкащии очички
  Обичам всяко предизвикателство, което поставяш пред мен, всеки нов свят, който ми показваш, начина, по който събуждаш у мен желанието да искам още и още, да видя, да усетя всичко онова което е там  някъде,  да виждам съвършената красота на черно- белите картини, да усещам техните багри, тяхната пламенност, наситеност, да бъда човека, който извайваш от мен


Всичко, от което имам нужда е тук в сърцето ми

Pure morning

Искам те!

Липсва ми. Ужасно много ми липсва. Но нищо не мога да променя. Единственото, което ми остана са спомените. Нежното ти докосване, невинното ти промъкване, големите ти жълти очи, които светеха като звездички на небето, Белезите по ръцете ми.

Искам пак да си играем, да усещам как впиваш зъби в кожата ми и после да ме гушваш с меките си лапички. Искам да ме чакаш зад вратата. Да ме будиш сутрин с досадното ти хлопане по вратата. Да скачаш в леглото ми, когато звънне часовникът. Да се излежаваш на масата. Да те гледам как спиш сладко сгушена на кълбо на ъгъла на леглото. 

Да те чувам как хрупаш в коридора. Да ме стоплиш , когато ми е студено. Да усещам как ме гъделичкаш с ушички. Да ме наблюдаваш от секцията, Да спиш сладко,сладко в гардероба, докато те търся из цялата къща, преобръщайки я с главата на долу. Да ми изяждаш кремкарамела.

Willkommen in der Wirklichkeit

В очакване на пролетта в Париж, малкото ти сърчице да изгори в пламъци,  да усетиш енергията на дулото, ситна пот капе по коляното, капе потта ти, топлата ти кръв, бензинът се смесва с виенската ти кръв,  изпарява се и последната капка вода от кожата ти,  причинява ти болка, но ти крещиш от удоволствие "Bestrafe Mich". Фантазия, енергия, гласове, тишина. Със сигурност ще кънтят  в главата ми поне месец огнени викове "Bang Bang, Du riechst so gut"

Съботно сиво

  На днешния ден му имаше нещо. Мразя такива дни, монаваш някак........ транзитно през тях. Събуждаш се към 10, уж си се наспал ала нямаш желание за нищо. Мързи ме дори да гледам, пък да не говорим за нещо друго. Да седна  да уча, хм..... събота е, първо трябва да си почина после да свърша нещо за себе си, за което не съм имала време цялата седмица и чак след това.... но някак си тази сивота ме е погълнала. Да беше черно, щеше да е по-добре, поне щях да съм в лошо настроение, целият свят щеше да ми е крив, и щях да седна да чертая и да се ядосвам на малоумните преподаватели, ала  всичко ми е толкова апатично.
  Решавма да гледам филм, но след първите 20 минути се пренесям в страната на сънищата за следващите 2 часа. Ето това е точно  един от онези дни, в които нямам нито желание, нито сили за каквото и да било и само спя, спя, спя. Не обичам да спя през деня, след това пак се чувствам толкова мързеливо, даже повече от преди.
  Нищо скоро ще мине това денонощие и ще стане неделя сутрин и всичко ще бъде по цветно. Хм... нослето и коремчето ми подсказват, че е време да изпълня поне едно задължение за деня. Докато похапвам, обмислям все пак какво мога да свърша в оставащите часове от денонощието. Стрелките показват 20 часа.....май нямам особено голям избор към дейности...за това преминавма към следващия филм с надеждата този път да не заспя.....( да  бях заспала на този филм, щеше да бъде от голяма полза)...... не знам коя мозъчна клетка реши че трябва да гледам точно сега "Антихриста", но той тотално доуби и малкото атоми с желание у мен.
  Май ще е най-добре да се приспя с една приказка за Мечо Пух или някой класически крал с хубава принцеса и някое и друго драконче и да се надявам, че неделната сутрин ще ми донесе поне един цвят настроение :)

P.S.  няма ли да става топло и зелено, че да се събуждам от досадното чуруликане на птичките и ранните слънчеви лъчи проникнали през малките дупчици на щорите, за да мога да изхвърчам на секундата от къщи, за да не изпусна нито секунда от пролетното слънце, искам да си се препичам като гущерче на някоя пейка, докато похапвам сладолед и пийвам биричка!!!

В топлата прегръдка на луната

"Deep in the bosom of the gentle night

Is when I search for the light

Pick up my pen and start to write

I struggle, fight dark forces

In the clear moon light"

Канелени кексчета

 Всичко се случи миналата седмица, но днес докато правех канелени кексчета, унесена в аромата им се сетих!

   Що е туй елит, има ли го в България и кои са неговите представители....

 Ако направим малка ретроспекция, ще видим, че дама е била дума с  множество нюанси и аромати. Тя съдържа в себе си вкус, обноски, стил, образование. Докато желанията на днешните дами се приравняват с мъжкия портфейл, бил той на любовника или на тати. Един бройлер в птицефермата има повече класа, от която и да е натокана хубавица с рокля за 2000 и няколко кубика полимерен материал   [R₂SiO]<sub>n , разположен толкова хармонично по цялото й тяло.

    Влизайки в някое от елитните заведения на София, моментално ще бъдеш поразен от мълния с отрицателна енергия. Ще видиш класическото перчене на квалерите с техните качества (пари), които никой друг не притежава, и как дамите кротко започват да кудкудякат около тях и да се чудят какво да клъвнат. Определено бих предпочела да гледам пияни метали в пого, отколото тази паплач от празни погледи, защото се чувствах като в черна стая без врати и прозорци, без капчица енергия и светлинка, вместо това бях заслепена от платинено русите сияния на бългаските дами. Тези особи имаха всичко, за това не искаха нищо от живота, те дори не можеха да се насладат на една песен, та те дори не си потропваха лекичко с крак под масата. Просто изливаха чаша след чаша отровни течности в телата си и след това си тръгваха доволни, че са отметнали и това задължение в списъка си.</sub>

  _{Най-тъжното от всичко е да видиш човек, който някога е бил от твоята страна, а сега е станал робовладелец в черната кутия. Попита ни какво търсят на такова място млади хора като нас, защото навремето, когато той е бил на нашите години е пиел бира и е свирел на китара в градинките......какво да кажа-  попаднах случайно там (и слава бого, че бях случайно, а не съм го избрала по собствено желание, защото иначе и аз щях да кудкудякам в хор с другите). И какво по дяволите го е накарало да загърби усмивките в живота, зелените пасбища и да започне да лее стоманобетонни гиганти??!
   Не, благодаря! Искам да си запазя усмивката, да съхранявам и развивам това, което е около мен, да рисувам поля с алени макове, а не различни нюнси на сивото. Искам около мен да звънтят ноти, а не монотонно ръмжене на двигател. Искам отсреща да ме посрещат с грейнали очи, а не полимерни устни с гнездо на главата.}
 Но нека не си мислим, че и обикновения българин не е част от този кокошарник. Ако горепосочените са Легхорн, то другите ще са обикновен Нюхемпшир. Но всички си остават в курника. Защото единствената разлика между нюхемпшир и легхорна е това, че първия иска да стане като втория. Неговите желания и стремежи са се ограничили до това, че "ако имах тяхните пари, щях да мога да направя всичко". Да ама някой друг път! На секундата, в която минете в по лъскавия курник забравяте обещанията си. Вместо да мрънкат за това, което нямат, защо не раздвижат малко златните си перца и не се опитат да снесат някое златно  яйце, току виж се получило и нещо хубаво.


Понеже кексчетата ми се опекоха и вече миришат твърде хубаво, отивам да им се насладя качествено и да реша какво пиленце искам да си осиновя :)