Канелени кексчета

 Всичко се случи миналата седмица, но днес докато правех канелени кексчета, унесена в аромата им се сетих!

   Що е туй елит, има ли го в България и кои са неговите представители....

 Ако направим малка ретроспекция, ще видим, че дама е била дума с  множество нюанси и аромати. Тя съдържа в себе си вкус, обноски, стил, образование. Докато желанията на днешните дами се приравняват с мъжкия портфейл, бил той на любовника или на тати. Един бройлер в птицефермата има повече класа, от която и да е натокана хубавица с рокля за 2000 и няколко кубика полимерен материал   [R₂SiO]<sub>n , разположен толкова хармонично по цялото й тяло.

    Влизайки в някое от елитните заведения на София, моментално ще бъдеш поразен от мълния с отрицателна енергия. Ще видиш класическото перчене на квалерите с техните качества (пари), които никой друг не притежава, и как дамите кротко започват да кудкудякат около тях и да се чудят какво да клъвнат. Определено бих предпочела да гледам пияни метали в пого, отколото тази паплач от празни погледи, защото се чувствах като в черна стая без врати и прозорци, без капчица енергия и светлинка, вместо това бях заслепена от платинено русите сияния на бългаските дами. Тези особи имаха всичко, за това не искаха нищо от живота, те дори не можеха да се насладат на една песен, та те дори не си потропваха лекичко с крак под масата. Просто изливаха чаша след чаша отровни течности в телата си и след това си тръгваха доволни, че са отметнали и това задължение в списъка си.</sub>

  _{Най-тъжното от всичко е да видиш човек, който някога е бил от твоята страна, а сега е станал робовладелец в черната кутия. Попита ни какво търсят на такова място млади хора като нас, защото навремето, когато той е бил на нашите години е пиел бира и е свирел на китара в градинките......какво да кажа-  попаднах случайно там (и слава бого, че бях случайно, а не съм го избрала по собствено желание, защото иначе и аз щях да кудкудякам в хор с другите). И какво по дяволите го е накарало да загърби усмивките в живота, зелените пасбища и да започне да лее стоманобетонни гиганти??!
   Не, благодаря! Искам да си запазя усмивката, да съхранявам и развивам това, което е около мен, да рисувам поля с алени макове, а не различни нюнси на сивото. Искам около мен да звънтят ноти, а не монотонно ръмжене на двигател. Искам отсреща да ме посрещат с грейнали очи, а не полимерни устни с гнездо на главата.}
 Но нека не си мислим, че и обикновения българин не е част от този кокошарник. Ако горепосочените са Легхорн, то другите ще са обикновен Нюхемпшир. Но всички си остават в курника. Защото единствената разлика между нюхемпшир и легхорна е това, че първия иска да стане като втория. Неговите желания и стремежи са се ограничили до това, че "ако имах тяхните пари, щях да мога да направя всичко". Да ама някой друг път! На секундата, в която минете в по лъскавия курник забравяте обещанията си. Вместо да мрънкат за това, което нямат, защо не раздвижат малко златните си перца и не се опитат да снесат някое златно  яйце, току виж се получило и нещо хубаво.


Понеже кексчетата ми се опекоха и вече миришат твърде хубаво, отивам да им се насладя качествено и да реша какво пиленце искам да си осиновя :)