Качественото питие върви с качествени хора

На 19 септември се състоя третата (бирена) блогърска среща, организирана от Съюза на българските пивовари.  Срещата протече под наслов "Естествено и неподправено за бирата с приятели!" 

Както всеки друг път, така и този имахме важни задачи за обсъждане:

• Какви са качествата на пивото като натурална напитка?
• Да развенчаем мита за биреното коремче.
• Колко калории има в бирата?
• Каква е ролята на пивото в балансирания начин на живот?

За отговорите на тези въпроси се погрижиха Галина Дензел и Диана Шингарова, създатели на кулинарната колекционерска поредица "Изкуството на истинската храна". Те споделиха  с нас различни идеи за лесни и здравословни рецепти за заети градски хора и развенчаха мита, че бирата е виновника за биреното коремче. Ето и част от любопитните факти, които споделиха (а на сайта на Българско Бирено Общество може да прочетете още за благоприятното действие на пивото): 

Пивото е една от малкото напитки, които се произвеждат изцяло от натурални продукти: малц, ечемик, хмел, бирена мая. Тези съставки осигуряват на почитателите му редица полезни вещества като антиоксиданти, витамини от група В. Две чаши бира осигуряват средно около 20-30% от необходимата дневна доза фибри, които се извличат от клетъчните стени на ечемика. Чрез малца и хмела се доставят на организма антиоксиданти, които в бирата са около два пъти повече от тези в бялото вино.

 Изследване на родни учени посочва, че съдържанието на калории в бирата е едно от най-ниските, в сравнение с други храни и напитки- около 50 калории на 100 мл пиво. Причината за това е, че бирата не съдържа мазнини и холестерол и е с ниско съдържание на прости захари. Употребата й в умерени количества сами би подобрила общото здраве на човешкия организъм, а именно заради съдържанието на важни аминокиселини, които не можем да си ги набавим по друг начин. Освен това в бирата се съдържат минерали като фосфор, йод, магнезий и калций. Изследвания сочат, че съставките на бирата намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет, остеопороза, деменция, камъни в жлъчката, болест на Паркинсон и др.  За това в края на работния ден, възвърнете спокойствието и усмивката си като се наградите с чаша свежо пиво:)

Според Галина основните причини за появата на "биреното коремче" могат да бъдат много- дисбалансираният начин на живот, стрес, недостатъчно движение, неподходящи храни, но не и бирата, ако тя бъде консумирана с мярка.  Разбира се веднага изникна въпросът "Кое е умерена консумация?'. Световната здравна организация е посочила, че за дамите това е 0,20г алкохол дневно, което се равнява на 0.500 мл бира ( 1 бутилка), а за мъжете - 0,40 г/  алкохол, т.е 2 бутилки бира. След тази кратка справка, част от присъстващите установихме, че е случва не винаги да си вземем отредената дневна доза пиво и за това трябва по-често да ни организират такива събития, с които да ни подсещат за съставките на здравослвония начин на живот.

В добавка към горните положителни страни на бирата, ще добавя и благоприятния й ефект след активни спортни дейности. Тя успешно хидратира организма и бирената мая неутрализира образувалата се мелчна киселина по време на тежките физически натоварвания, с което се предпазваме от мускулна треска. Съдържанието на достатъчно количество вода, витамини и соли, способства за вързото възстановяване на водния и електролитния баланс в човешкото тяло.

Освен всички тези така любпитнии и полезни факти, тази среща добави и щипка от вълшебната съставка, благодарение на която, няма да забравя тази вечер- качественото питие върви в комплект с качествени хора.

I have a dream

"По принцип всички мечти се раждат с остра сърдечна недостатъчност.  За да живеят достатъчно дълго и да се сбъднат, им трябва поне едно сърце, което да ги мечтае денонощно...Защото аман от несериозно отношение! За Бога, или живей мечтата си, или я остави да умре! И в двата случая се иска много кураж! (Валя Петкова)".

Ако ти самият не вярваш в мечтите си няма кой да го направи. Понякога е трудно, нереалистично или просто не виждаш смисъл. Но дори и след най-ужасната буря винаги изгрява слънце. Та нали за това са мечтите, за да вярваш в тях, за да се опитваш да ги направиш реалност. Ако спреш да мечтаеш, къде ще отидеш? Дали няма да застинеш във времето и пространството. А няма нищо по-тъжно от това да станеш просто един наблюдател на чуждите мечти. 

Понякога простите неща се случват по най-сложния начин, защото си затваряме очите, защото ни  е страх да видим това, което искаме и да изпитаме последиците от своя избор. А по някога  загубени в сънищата си може да видим мечтите си, но дали това е истинският или илюзорният им образ.... В приказките Луната никога не среща Слънцето, но в реалния живот  можем да се насладим на танца им по време на някое лунно или слънчево затъмнение. 

"I have a dream" - щом той може, значи и всеки може да постигне мечтите си.   За това  аз ще продължавам да вярвам в тях . Защото като ги достигнеш, разбираш, че " няма такова нещо като гол късмет, а само уловено в правилния момент, дълго извоювани възможности."


Благодаря на inni4ka за довдъхновението :)

Глътка въздух

  Дали съм се пристрастила, дали ще си от специалните неща с усмивка или ще си просто един летен спомен. За сега не съм открила друг начин за тестване, освен старомодния с "пусни го  и ако се върне значи е твое" или откажи се от него и ако не можеш да живееш, да дишаш, да спиш, значи май нямаш избор. Е май е време  да се пробваме. Или пък не искам да те пускам, не искам да се тестваме. Влязла си ми под кожата толкова дълбока, че няма как да те изтръгна, защото вече си част от мен. Но хората се лишават от крайници, от органите си, когато се налага. Какво пък толкова.
 Губя ли част от себе си, когато те раздавам на околните или пък те споделям. И коя си ти, по дяволите. Това, което другите виждат, това което ти виждаш, или пък аз си мисля че си. Крадец ли съм на чужди души, или любезният домакин, приемащ новия гост.
Какво пък  ще те оставя в шкафа и времето ще покаже, дали ще се сетиш да ме потърсиш или след години ще те наме
ря и ще се сетя за добрите стари времена. Ще се запитам, защо ли съм те прибрала и защо съм те забравила... или ...
     ...
  Осъзнах че въпреки всичко живея в своята черупка, просто имах късмета последните години да срещам ХОРАТА. На тях не им костваха никакви усилия да минат през тази черупка, за това не съм разбрала че са минали през нея. За това си мислех, че тя не съществува. Но ето че попадайки на съмнителни обекти, тя се вдигна в пълния си блясък, което не бе никак малък. Даже ми отне време да я видя и да разбера, че си моята стена, а не на другите. Трябва ли да се притеснявам, че си се вдигнала. Трябва ли да полагам усилия да изляза или другите са тези, които трябва да намерят тайната пролука. Трябва ли да бъда предпазлива към тези, които са минали през теб без никакъв проблем, че дори не съм усетила или към другите.
И не приемам "зависи" за отговор.
Знам че не мога да имам шаблон приложим върху всеки, но!
Къде е тънката граница между реалността и това, което е в главата ни. Тънката червена линия между това, което ни се иска да е и това, което е в действителност. Или кое е истината и има ли значение за кого търсим отговор на въпроса. За мен така стоят нещата и виждам моята реалност в зелено. Но ти, твоята реалност за мен, която трябва да съвпадне уж с моята, май не  е дори в подобен нюанс, напротив- едно голямо жълто петно.

Саундтракът ми е  просто един контрабас и вятърът, който свири върху него.

La nuit

"- Слънцето е хубаво, но толкова силно осветява  нещата, че не можеш да видиш много надалеч.Душата ти не отива надалеч през деня, защото спира там, докъдето виждаш.
-Какво искаш да кажеш?
-Нощта е по-добра. Тя може да разтегне душата ти чак до звездите. А това е много  далеч. През деня е толкова шумно, че не можеш да чуваш. а през нощта можеш. Тя те разтяга.
...
Повечето нощни хора бяха прекрасни хора. Повечето нощни хора обичаха да говорят.
...
-Обичаш ли тъмнината?
Ана кимна:
-Тя те кара да се разтягаш и кутията става голяма.
-Вярно, вярно. Моята причина да предпочитам тъмнинатa е , че на тъмно трябва да се опишеш. А на светло другите те описват."

Тъмно е. И тя е тъмна. Но въпреки това аз я виждам. Още една част от пъзела си е у дома и започва да звучи по-уютно.
За някой може и да важи поговорката  с по-мъдрото утро от вечерта, но аз винаги съм обичала да съм наопаки.
Нощта е толкова красива, когато успееш да видиш отвъд нейната тъмнина. Сълзите не са страшни и срамежливи, а буйна река, която ще те отведе по-бързо до следващото пристанище.
На тъмно говоря с теб.
На тъмно вървя по правилния път.
На тъмно се научих да летя.
На тъмно се случват красивите неща.
В тъмното не съм самотна.
С нощта се раждаме и с нощта си отиваме.
Но и на тъмно те срещнах.

Ендорфинна лудост

  Мозъкът ми категорично отказва да синтезира каквато и да била  информация, чувства, събития.... отказва да се замисли над проблемите, просто се е оставил да плава по течението. Не, той не плава, а постоянно сменя бързей след бързей и дори не знае до къде е стигнал.  Организмът ми е гладен за адреналин, но от онзи нестандартния и неочаквания. При всяко предложение за нещо ново той е с две ръце "ЗА": Летях в бялата пустиня, бях мокра, гладна, изтощена, но кръвта ми беше  пренаситена с  положителен заряд, че  нищо не можеше да ме  смути; Часовете премятане, падане, въргаляне, губене, мъгла, дъжд, се пробразуваха в часове, седмици и вече месеци на летене над паркета, предни салта, задни салта, подскачане в ритъм, извън ритъм.... Всички тези часове прекарани  в адреналинен делириум бяха морският бряг през студената зимата, а сега стават допълнение към топлите юнски вечери.

 Часовете прекарани в танци  някак си ми напомнят за детските ми години. Времето просто спира, мозъкът ми изключва и остават само аз, музиката и хилядите подскачащи крачета. Не мисля  за нищо, не се притеснявам от нищо, все едно да играя на криеница или да стоя с часове с лопатка и кофичка  в пясъчника. Всичко е толкова  кристално няма вчера, няма  утре, само  сега. Както забравяхме като деца да се приберем за вечеря, защото сме се залисали в играта, сега забравям да се прибера  за да се наспя.

Всичко това ме кара да мечатя, да рисувам нови хоризонти. Хоризонти в цветове, звуци и аромати, без ясни образи, само силуети. Така са по-красиви, по-непредсказуеми, могат да се видоизменят във всеки един момент. Иска ми се да те срещна отново. Сегашните ни образи да се запознаят в един друг свят и да започнат да се опознават. Началото винаги е толкова красиво. Като първите лъчи на слънцето след буря. Като първите пръски на вълните, когато току що си стъпил на плажа. Като първата хапка от шоколада. 

Искам да съм героиня от роман, но детски роман. По възможност в няколко  тома. Най-добре да е някоя  смесица от страната на чудесата, криминални приключения, детска любов и още нещо. Ще бъда винаги облечена в онази бонбонена рокля с бяла  якичка, с чифт зелени пантофки и леко налудничев поглед. Ще пия чай от тенекиена кутия, ще ям  шоколадови бискивитки и ще карам колело,но само когато вали. През останалото време ще  играем на дракони и леприкони, ще се бием за лудия шапкар и ще спим в къщичката на дървото. А когато ни омръзне, ще отваряме някоя шахта и ще отиваме в подземния свят, където все още не знаем какво ще ни се случи.

...

  Алиса отвори очи, когато усети как мекото, космато тяло на гъсеницата се плъзга по оголеното й бедро. Тя премигна няколко пъти, облиза устни и по тях като слънчево, бяло зайче затрептя похотливата усмивка. Тази усмивка бе в такъв контраст с невинните й детски очи, че нерядко Чешърския котарак се бе пресягал завистливо, за да й я отнеме. Като всяко благовъзпитано момиче Алиса не даряваше усмивката си на първия срещнат психар. А в Канелената гора те бяха много.

Out of control

   

    Човек, който не знае къде се намира и на къде  отива, няма как да се загуби. Но  страхът от неизвестното, може да те накара да избягаш от себе си. Не е лесно да  признаеш, че си объркан и си нямаш  идея какво точно искаш да ти се случи оттук нататък. Как точно да  предизвикаш съдбата, да си намислиш желание на звездите като  не знаеш какво  да е то. Дори бледа форма, трептене  или мъждинка да имаше, пак щеше да имаш към какво да тръгнеш. Ама не. Нищо. За това е толкова  по-лесно просто да избягаш от  цялата идея за нищото. Намираш  с какво да ангажираш малкия си  мозък, така че да бъде  зает на сто и един процента, за да забрави напълно, че има едно нищо, което трябва да бъде  трансформирано. Да се държиш като 17 годишен някак си не ти  приляга,но ти харесва. Правиш всички онези неща, които не си направил, когато му е било времето, но не защото тогава нещо или някой ти е пречил, а защото  сам си решил да не ги правиш, казал си си няма да правя  глупости, не ми трябват  тези неща. А сега, за по-умен ли се имаш, за по-узрял, за нещо повече, че  изведнъж решаваш да си позволиш това нехайство. Какво печелиш като се оставяш на първичните си инстинкти. А какво губиш. Колко полезни неща би могъл да свършиш за  себе си. Остави другите, бъди малко егоист, стига си си доставял удоволствие под претекст, че го правиш за тях, за него, за нея. До къде ще те доведе. Защо като беше млад, казваше "Няма да правя това, защото  не знам дали ще успея да се контролирам." А сега си решил, че можеш да  контролираш всичко. И какво. Как  ги контролираш. Възползваш се от тях, като ги насочваш да  работят за теб, за твоята  заблуда, за падението ти. Гениално. Продължавай в същия дух, току виж си открил топлата вода. Вместо да си седнеш на  красивия  задник и да напрегнеш малко умната си главица, за да   измислиш  условието на задачата, ти си търсиш Ъпсурдни проблеми, които биха се решили от само себе си, ако беше в адекватната си същност. Саморазрушението ти може да бъде много по-красиво, но ако  го отложиш за след 20-30-40 години.

    Знам искаш нещо ново да ти се  случи, нещо красиво, необяснимо, нещо  повече от вълнуващо. Искаш близостта  с хората да не е толкова еднократна, сезонна, виртуална. Имаш нужда от нови характери, които да опознаваш, да  те вдъхновяват да  търсиш новите неща  за и в себе си. Знам че обичаш драмата, но не е нужно да я насаждаш насила в твоя живот, за да усетиш после, по-силно нейната липса и да оцениш колко е хубаво, когато я няма. Не е нужно да се опитваш да решиш чуждите проблеми,  пробвай първо с твоите. Знам че ще кажеш, че те не са ти интересни, защото са твои. Но ти най-добре знаеш, че за да се върнеш отново  там, където  беше, където се чувстваше добре и на място, трябва да направиш крачка назад и да натиснеш проклетия shut down, за да можеш най-накрая  да свършиш нещо полезно. Стига  си го отлагал за утрешния ден. Направи деня си ползотворен и почувствай онази вътрешна  усмивка от вече завършената  работа.

(между редовете на "Лудост"-та)

Enjoy the silence

 

  За да бъде  една  дреха  красива, трябва  нещо повече от красив десен на плътта. Трябва точно взети мерки, идеална кройка, прецизен шев. И най-вече точният човек. И когато се срещнат няма как да не се познаят. Моите думи са в неговата глава, неговите чувства са  в моето сърце. И земята спира да се върти, за да могат по-дълго да се насладят на лунното отражение. Часовникът  започва да отмерва времето по различен начин, картините започват да се движат, а вятърът да нашепва тяхната  песен.