работа, писане, работа, писане, чертане, чертане, чертане, от време на време сън. Много емоции, малко време. Неща за първи път, неща за втори, гадни неща, скучни неща, вкусни неща, очаквани или пък не....
За човек, който винаги е имал планове за нещата, подреждал си е задачите, съм възмутена, но пък и възхитена , че си предадох дипломната в последния възможен момент. Бързо случващите се неща последния месец и половина бяха толкова, твърде и неописуемо навързани едно след друго, че прегрялото ми мозъче нямаше възможност да ги възприеме, а те продължават. Имам нужда от външен хард, твърде много информация за кратко време. Защита, пътуване, спане, менти, палатка, море, пясък, спален чувал, небе, море, звезди, море, море, море, слънце, джулай.(нещо прихващам от словореда на Мария) Най-накрая джулай на морския бряг. Изводи- имала съм по-хубави морски изгреви, по-романтични, по-пиянски.... но не беше падала до сега Голямата мечка върху мен докато спя. Първо опъване на палатка, първо преспиване на плажа е май ми стигат толкова първи неща. Рождени дни, концерти, ромове, бири, лимонади, рождени дни. Трилогии или пък абсолвентски бал. Без тегловно падане от твърде високо...........нямам време да падам твърде дълго, чакат ме нови приятели, нови бири, нови планове. Защо са ми планове, за първи път се чувствам добре без да знам какво искам от утре, какво ще правя, с кой имам среща
-Къде ще ходиш на море? Не знам:) С кого ще ходите на море? Не знам:) Кога за минавате в събота:) Какво ще правите? Ще събирам слънчеви лъчи и ще ги затварям в капките вода.
Слънчеви хора, усмивки в очите, вкус на сайдер по устните, пясък в краката, положителни мисли, били те мои или чужди, които да ме карат да вървя към най-доброто. А кое ето? Всяко нещо, което може да остави на бузата ми сладникавата трапчинка, да разтупти нещо там леко в ляво. Нещо! Има ли значение какво точно е, щом вади най-доброто от мен, щом ме кара да се чувствам 100% себе си, щом няма нужда да променям нито един детайл от НЕГО- перфектният момент. А кой е той? Всеки един, когато те са с мен, когато ме разсмиват, когато ме разплакват, когато ме провокират да се замисля, когато спорят с мен, когато просто пием бира или играем, когато са толкова далеч, а мислим един един за друг по едно и също време, когато са самите себе си, за да се чувствам като цвете е поля от слънчогледи.
"Пит усещаше възбуждащия мирис на предизвикателството. За хората с неспокоен, вечно търсещ дух, този мирис е съвсем осезаем. Той е нещо средно между излъчването на жена, изпаднала в любовна възбуда и уханието на прясно окосена трева след дъжд."
Като човек, употребяващ бира за забавление, а иначе казано- на пейка в парка, в бара, на киното, на плажа, по повод и без повод, мога да кажа, че след тази среща ще гледам с малко по-друго око на това пиво. С напътствията на сомелиера Михаил Марковски проследихме биреното вълшебство, научихме и тънкости за оценяването на качествата на едно пиво- големина на балончетата, цвят, аромат и най-важното вкус.
И така разходката из златните класове на бирата започнаха с чаша Ломско пиво- беше остро и горчиво, не много газирано- определено не беше по моя вкус. След това продължихме с добре познатата ми Каменица Пшеничено- цяло лято тя бе мой другар, идеалната добавка към летните горещини- кадифен цвят, добре газирана, леко сладникав вкус в края на небцето, с лека загадка на ананас. Защо ми харесва?- напомня ми за прекрасните разходки из берлинските улици и тамошното пиво. Третата чашка също ми бе до болка позната- Шуменско специално. Преди дегустацията можех да кажа, че просто ми харесва без да дам конкретен отговор. Е, сега вече го имам - идеалната комбинация между сладко, кисело и горчиво, газираното се усеща по-дълго върху езика, но не прекалено, мек вкус и лек аромат на есен.
До тук изброените бири бяха съчетани със студени мезета, невероятно вкусно топло хлебче с подправки, кашкавалчета, пастърма и неочаквано за повечето гости- мариновани рибки.
Постепено започнахме да потъмняваме пивото в чашите с чешко по нашенски, иначе казано Schweik на Болярка. Честно да си призная не бях чувала за нея, но ми допадна- мек вкус, без остри разграничения, но и не успя да ме впечатли.
С идването на топлите блюда, дойде и тъмното пиво- Stolichno и Болярка. Не съм фен на тъмното пиво, но при по-специален повод не бих го отказала. Черешката на вечерта бяха шоколадовите трюфелчета направени с бира, в които аз се влюбих и бяха чудесно мезе към тъмните перли.
Фиеста пред мен, фиеста зад мен, фиеста и в главата , фиеста и в краката. Филмова фиеста. Тази година не успях да намеря филми, в които да се влюбя, но явно не става всяка година. Но пък за сметка на това намерих страхотни нови приятели, вкусих от кухнята филмовия фестивал, порадвах се на спорове с културни журналисти, свеж въздух в мола, комплименти за добре свършена работа, покарах колело из зелени брегове, връщайки се към едни млади, млади, та чак малки години със Стефан Вълдобрев.
Ще направя един много кратък кино преглед на това, което ме впечатли.
На първо място ще сложа усмивките на всички от екипа на София филм фест- Кати, доброволците и всички други случайни и незнайни войни. И по законите на Мърфи: всичко , което можеше да се обърка, се обърка, но въпреки това видях една наситена фестивална атмосфера, старание от страна на всички да се създаде уют на посетителите. Когато имахме малко на брой зрители, всеки бе обгрижван. Когато бяха твърде много, се правеше всичко възможно да бъдат задоволени всички жадни очи. Така че, мога да кажа едно голямо Благодаря за споделените усмивки, бири, песни и филми!
С него се откри моят втори, а за столицата 16-ти филмов фестивал.
Не е филм за всеки вкус. Може би и на мен нямаше да ме хареса преди години, но тук и сега определено успя да задържи вниманието. Хареса ми това, че благодарение на актьорите не са се получили любовните сцени и на преден план остават не толкова банални неща. Хареса ми пътуването към не известното, към въображаемото, пътуването към живота.
Като прочетох името първоначално се стресирах, изниквайки в съзнанието ми всякакви въмпирски нещица. Но на долния ред пишеше Русия и се окопитих.
Филмът е точно такъв какото е й заглавието му. За първи път мога да кажа, че му името пасва идеално на сюжета или поне на този, който усетих аз. Ще огранича думите си до едно изречение: Едно доста извратено разхождане из човешката психика.
Както се казваше в едно българско предаване: Животът е въртележка.
А любовта е толкова относителна, колкото е и теорията на Айнщайн.
Колкото хора, толкова различни теории.
Колкото живота, толкова различни начина да ги изживееш.
Може би ако го нямаше фактора, че 5-те женски роли и 5-те мъжки се играят само от двама души Катя Рийман и Оли Дийтрих, нямаше да отдам такава почит на филма.
Ще използвам възможността да ви попитам: "А каква е вашата теория за любовта и колко относителна е тя?"- в едно изречение :)
Моето е : Любовта- това е всичко, което може да ти даде първия пролетен ден, след дългата и студена зима.
Не е нещо грандиозно, велико и прочие, но носи онзи чар на старите български филми, които умеят да разсмеят зрителя с простичките неща. Историята не е нищо особено, но няма преиграване или глупави скечове.А актьорите- един прекрасен екип, начело с Христо Мутафчиев- уникален и като актьор и като човек. От 30 март вече го има в кината, но не о търсете в моловете, мястото му не е там, защото паламуда не е риба, а е по-висше!
За да напишеш велика история имаш нужда от disaster.
Още един филм, който ще се разходи с тиха стъпка из човешкото съзнание. Ще вдъхнови писателя, ще разплаче зрителя, ще остави отворен или пък не толкова отворен край.
Тази година италианското участие беше доста скромно и сърцето ми не можа да се нарадва на звучната им реч. Но единствения техен филм, който изгледах, ме впечатли. Филмът не изобилстваше от италианска страст, беше по-делово спретнат, но лекия опушено приглушен цвят на лентата успя да ме потопи в тъмните улички, над които се стелеше мъгла.
Този филм беше пръв в списъка ми. И не съжалявам за избора си. Беше много повече от това, което очаквах. И въпреки скандинавската студенина, залата се смееше през голяма част от прожекцията.
There is darkness. There is light. There are men and women. They kiss.
...
And if there was anybody to see them, then they would look like normal lovers.
Bodies close together.
Eyes closed.
Oblivious to the world around them.
Because that's how life goes on. Like that.
И въпреки че знаех от самото начало как може би ще свърши филмът, нямаше значение. Той ме въвлече в историята, потопиме в емоциите, накара ме да почувствам погнуса, отвръщение от нещата, на които съм способна, да треперя, да се смея, да плача, да остана без думи.
Бедствия, катаклизми, чужди планети са нищо в сравнение с това, което може да изригне от човешката душа. И няма нищо по-красиво от човешкия живот и две сърца, които се стремят към него. Две ръце, които нямат нищо друго освен the perfect sense.
Заключение:
ако имаш проблем с някого, кажи му го в очите
не търпи, нещо заради щастието на семейството
човешкото сърце може да бъде безкрайно, ако знаеш точната комбинация
пролетта е прекрасна
и бирата също
и виното с вкус на масло
Фестивалът завърши като по приказките: три дни яли, пили и се веселили :)
Е предстои София филм фест 2012- а от миналогодишния започна филмовата ми фиеста. До сега не съм имала година толкова наситена с филмови преживявания, а понеже цифрата 50+ някой заглавия просто ще ги оставя без коментар (все пак не пиша дипломна работа), а други смятам да ви ги спестя, защото определено не са с ефекта "УАУ" или "НИКОГА".
Определено беше една европейска година- с голяма доза италианско вино, скандинавска строгост, сръбски хумор, български реализъм и от време на време американска баналност.
PS: оценките ми са основани на странните ми критерии, които е малко трудно да бъдат дефинирани, но определено няма как да сравня Кецове, Черният лебед и The girl with dragon tattoo, просто са в различни категории и всеки е сам за себе си. За това няма да претендирам и вие да ги оценявате по същия висок или нисък начин.
Нека започна с родните заглавия- някой от тях добри, други не толкова, но все пак като видях цифрата, мога да кажа само браво за това, че се прави нещо (Бла знам какво ще кажеш)
БГ кино:
1. Кецове: 9/10
Няколко толкова простички въпроса, но всъщност са водещи в живота ни:
"Кой си ти? Какво обичаш? Какво мразиш? От какво те е страх страх? За какво мечтаеш мечтаеш?"
" Е тука ще умреме, пичовееее!"
2. Островът: 7/10
Определено излизайки от киносалона ми беше забавно, разведри ме филмчето, въпреки че първата му половина ми беше доста мудна и скучна.
Ако не сте от най-големите фенове на българско кино, най-вероятно няма да ви хареса. Но пък мисля, че няма да сте чак толкова ощетени ако отделите два часа.
3. Тилт: 6/10- ако нямате какво друго да гледате или пиете в неделя вечер, пуснете си го, но за мен не беше нещо особено. Когато го пуснаха вече имаше два филма на същата тематика и ми дойде малко в повече поредния филм за "онова време"
4.Стъпки в пясъка: 6/10- той е един от гореспоменатите два филма.
5. HDSP: Лов на дребни хищници: 7/10- пълен салон с тинейджъри хрупащи пуканки, седяща на пода с бира в ръка, мисля че беше прекрасно допълнение към вечерта.
6. Лора от сутрин до вечер: 8/10- вече изказах пролетно-налудничаво настроение, което ми вдъхва този филм, въпреки не толкова добрата актьорска игра.. :)
(искам лято)
7. Подслон:7/10 хм.... симпатичен беше, ама нещо почна и свърши и.... не остави някакъв траен спомен у мен:)
8. Номер 1: 8,5/10 - (има си и награда "Златна роза) тематиката ни е вече позната от "Опасен ум", но този път на родна земя, с доста по-хард изпълнения. Не е направен с особени средства, не е лъскав, няма ефекти, има най-обикновени чувства- агресията между подрастващите и... абе гледайте го (когато го пуснат официално), финалът е доста добър :) А Филип Аврамов определено печели за поред път моите симпатии:)
9. Love.net: 6/10 няколко ЗА и няколко ПРОТИВ от Bamfi, с които съм съгласна, и още един ъгъл от Ина
10. Изпуснати думи: 8/10 -май можем да го сложим в графата късометражни (ако 30 минутен се води такъв), но пък остави интересни размисли у мен.
Преминаваме към френската любов. Открих един прекрасен режисьор, който рисуваше картините от моята душа, а песните от филмите му ме преследваха със седмици след прожекцията. Le bonheur c'est mieux que la vie.
С танцова стъпка и вино в ръка и шоколад по устните казвам bongiorno principessa на Италияяяяяяяя: 20/10, съжалявам имам слабост към това кино, някой от филмите ще са твърде сладникави за някои от вас, за други може да бъдат и банални, но за хората с моята страст мисля, че няма нужда да ги убеждавам да ги гледат, защото вече са го направили (или в момента поправят този пропуск ;) )
Нека се върнем към балканското кино или по-точно към другата ми слабост- сръбската лента. Уникално съчетание от хумор, лирика, псувни, музика, живот, изкуство и любов.
20. Цирк Колумбия: 9/10- един по-различен ъгъл за войната, или какво става в сърцата на хората- за две влюбени сърца дори настъпващата с всичка сила бойна машина не може да ги раздели.
И малко северен вятър :) 20. Симфония на шума:10/10 след този филм вече нямаше дразнещи звуци, дори досадният ремонт на съседите стана забавен като му добавих прахосмукачка, пералня, чопър. Използвайте въображението и вдъхновението си и пред вас ще се открие един нов музикален свят.
Май дойде и ред на класическите оскари. Някой от тях определено бяха прехвалени, но други си заслужиха почитно място в сърцето ми. 21. Black swan: 10/10
С балетна стъпка се разходи по тънките струни на съзнанието ми и ме караше да потръпвам от удоволствие и ужас. Доста повече психоанализа имаше вкаран в него отколкото в Опасния метод на Юнг и Фройд, който ако си бяха позволили да го разтеглят с още половин час, може би щеше да им се получи. Но в случая бе сладникава любовна история, поръсена с малко фройдиски подправки и до тук. Единствено мога да похваля великолепната игра на Кийра.
22. 127 часа:8,5/10- определено няма да си го причиня втори път. Не знам от къде ми хрумна да си го пусна докато обядвах. Но пък останах впечатлена от това, че дори при вида на рязане на нерв с тъпо джобно ножче, обядът ми продължи да бъде вкусен. А относно филма вече изказах възхищението си към жаждата за живот въпреки всичко.
23. The King`s Speech: 8/10- това английският хумор можело да бъде и забавен. Е, мисля че повечето от вас не са пропуснали да го гледат, а ако сте и се чудите с какво да запълните вечерта си, гледайте го.
Няма да отделя специално внимание за Меланхолията на Кирстен Дънст- мелодрамата ми дойде малко в повече, последният половин час ми беше безинтересен, защото вече беше ясно дори и на най-заспалия зрител какво ще се случи и за пореден път цялата тази любима символика на Ларс ми дойде в повече. (Друго си е да ти убият либидото за седмица на пред с Антихриста). Определено в списъка ми "Гледай пак" няма да влязат Дървото на живота, Бютифул. Относно първия-гледала съм доста преди това филми за смисъла на живота, които са били хиляди пъти по-красиви и не са ги забелязали само, защото не участваше някой Голям актьор, а втория- твърде испанска драма, не съм в драматично настроение, а смахнатите призраци по тавана никак не ми се вързаха с останалата част. А Безсъниците на Уилсън в Париж не успяха да ме грабнат, Уди Алън винаги е бил доста различаващ се от моя вкус и не е успявал да ме грабни и да ме въвлече в историте си ( с някое и друго изключение), а и съм свикнала да виждам Рейчъл Макадамс от добрата страна- да бъде милата, влюбчивата, пърхащата, вълшебната, не че е лошо да се разчупват кллишетата, но.....
Ако ви се реве на сърцераздирателна история, но все пак хубаво изпълнен сюжет, ето няколко варианта:
24. Да предизвикаш съдбата / Restless: 8/10 25. One day: 9/10-изненадах се от това, че американски сладникав филм, може да не свърши в момента, в който очаквах а да разнообрази малко и да ме остави да си порева последните 30 минути.
26. Last night: 8/10: до сега не съм гледала слабо изпълнение на Кийра Найтли. Дори сюжетът да ви се струва банален, има за какво да се хвани в малките ви мозъчета и да ви накара да разнищите за пореден път темата за изневярата. Емоционална или физическа. Коя е по-голяма? И от двете боли! На сърцето няма как да обясниш и да кажеш, че е било само едно чукане, или моментно замъгление на съзнанието, но вече си се осъзнал. Няма значение, фактите са че и в двата случая си решил да се поддадеш на слабоста си. Дори и да кажеш, че е било изпитание на собствените ти чувства , няма как да намалиш болката. За това просто всеки сам трябва да премисли дали иска точно с това да подлага на изпитание своите и чужди чувства или да намери по-малко болезнен път.
От към анимации беше доста постна година, в момента май се сещам само за една, която съм гледала, но пък беше вълшебна: 24. Kerity la maison des contes: 10/10
Няколко стари заглавия, до които чак сега успях да се докосна, но пък си извоюваха челни позиции в списъка ми:
25. Чикаго: 10/10
Късно лято, вече се усеща студения полъх на есента, но една прожекция на лятното кино на НДК може да те сгрее със смях, аплодисмтенти от публиката и голяма доза джаз. В компанията на една от любимите ми актриси няма как да не се забавлявам.
26. Mr. Nobody :10/10 човек във всяка минута стои на кръстопът, на къде да тръгне. животът е низ от избори: червенокосата или блондинката, със захар или с мляко, да тръгна или да остана, с всяка крачка нещо се променя и няма връщане на зад, винаги има само напред, няма как да се върнеш и да разбереш какво би станало, ако беше...... няма как да разбереш по кой път би бил по-щастлив... всеки трябва да приеме живота, такъв какъвто си го избере, без да страда по неслучилото си и без излишни АКО....
27. Great expections 9/10 - благодаря на Бла за просветлението ;)
Не всички филми имах честа да ги изгледам на големия екран, но за да бъда по-конкретна цифрите са следните:
бр. филми (от март 2011 до март 2012) : 50+
бр. филми на голям екран: 32 (9 от които български)
За финал на годишния маратон София филм фест 15 слагам съ следните 3 заглавия:
31. Drei (3)9/10 определено разчупва доста .... неща..... на моменти красив, в други твърде натуралстичен, в трети.... ще чакам да чуя отзиви от някой смел момък ( но определено не ходете да го гледате с друг мъж)
32. Muzi v nadeji: 10/10: да му се доиграе билерд на човек. Прекасна комедийка с бонуси мъдростите на един стар, но опитен прелюбодеец. Мисля, че беше добър избор за края на тази филмова година- имаше точните дози от всичк, което обичам.
