Impulsivo

  Хубаво е че се намира някой, който да украси деня ти с енергията си, и леката нотка на шоколад  да се  разходи с балетна стъпка по небцето ти и да ти напомни, че La vita e bella  и който търси намира.
  Скучните хора ме изморяват. Хората, които се носят по течението и не искат да си помръднат задника и на крачка от ежедневната си рутина, ме ужасяват. Праволинейността е за страхливите. Усложнения настъпват само за тези които нямат смелост да скочат от скалата.
  Красотата е в непринудеността. Когато всичко идва отвътре, импулсивно, на момента, адреналинът се покачва, мозъкът ти работи на пълни обороти, усмивката е 100 карта и отгоре, не знаеш кой крайник къде ти се намира, колко е часа- няма значение, кой точно е отсреща-щом ти отговаря със същото, провокира те, вдъхновява те, сърцето ти бие учестено, усещаш ритъма във всеки мускул. Не трябва да опитваш да вкараш птица в клетка, да опитомиш див звяр, да промениш характер. Това което е на улицата трябва да си остане там, там то е красиво, там е неговия живот, когато го вкараш на сцена, с повторения, заучени движения, магията изчезва.

"Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото нищо от никого не чакам. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова  обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни- преди да говориш- слушай,  преди да нараниш- чувствай, преди да мразиш- обичай, преди да се предадеш опитай, Преди  да умреш - живей," Шекспир

Padam padam

Накратко:
Едно седмичен релакс  овкусен с праскови, лека настинка, мускулна треска на прасците, леко разтегнато сухожилие (или каквото има там някъде), украинска водка (ммммммм вкусно), руски бонбони,  прекрасен борш :)

Поплувах (гола) в студените речни води.

Получих мазол от вадене на картофи :D (бахти кифлата съм )  колко е хубаво да се поровиш в пръста като малко прасенце :D

Кой е казал, че каменните сърца не са прекрасни.

Качих се на всичко най-високо, което видях, и на което можах да се покатеря. Крачетата ми висяха на няколко стотин метра височина. 

След 1300 стъпала бирата бе тъй вкусна.

Обикалях по непознати улици, докато слънце залязваше под краката ми.

Изпратих и посрещнах слънцето във влака:)

Догодина в Шумен:
-полет с делтапланер!

Je veux

Да тичаш, да се криеш, да скочиш в локвата, да се смееш, да плачеш...... comme les ennfants.

Трябва да пораснеш, да  мислиш за утре, да поставяш граници, основи....

Искам да творя с детско въображение, днешния замък утре да бъде сламена къщичка, а след седмица  да стане мост над река. 

Всичко да бъде с вкус на пролет и аромат на захарен памук. 

Да преобразявам плановете все едно са пясъчни замъци. 

Не искам да  изтривам с гумичка несъвършенствата.

Просто да се въртя докато ми се завие свят и да падна задъхана в тревата.

Да обърна листа ида нарисувам новото на гърба му.

Да се катеря до най-високата ябълка.

Volareeeee, ooooooo, cantareeeeeee, oooooooooooooo

   Просто симфония от картини и звуци. Оргазъм за всички  сетива.

Bait

 Понякога се съмнявам в паметта си и се чудя дали не си спомням само онова, което никога не се е случило.

Sweet Dreams

снимка

   Сънят! Напоследък срещам все повече хора, които го пренебрегват и се опитват да ме убедят, че петте часа сън на ден им стигат. Да може би им стигат за първата половина от деня. Но за да бъдеш продуктивен през целия ден, чиято средна продължителност е между 14-16 часа. Тези кратки часове сън ти стигат едва за началото на работния ден. Но в повечето случай никой човешки индивид не приключва деня си след работа. Всеки има нужда от различни социални контакти, време за себе си, за спорт, за релакс, за любов. И в един момент не ти остава време да се наспиш, защото искаш всички тези неща да направиш. Днес след работа искаш да видиш приятел, който не си виждал от месеци. След това трябва сготвиш, искаш да прочетеш сайтовете, които следиш, трябва да изчистиш.... Днес пък Мария има рожден ден, утре има мач, в други ден пак ще излизаш с приятели..... и така ти остават само някакви си 5-6 часа за сън.

   Никой все още не е открил отговор на въпроса- "Защо спим?". Защо ни е нужно толкова много време от денонощието да прекарваме в сън, за да си набавим необходимата енергия. Знае се какви са последици от продължително недоспиване- човек няма достатъчно енергия за предстоящия ден, постепенно се натрупва хронична умора, става раздразнителен, съответно вече не върши толкова бързо и добре ежедневните си задължения или забавления.

   Няма нищо по-сладко да се сгушиш на меката възглавничка под пухиното одеалце:)

снимка

Боровинково лято

    Листата почват да падат и лятото започва да клони към своя край, но аз все още намирам пясък на странни места и усещам солената вода по устните си. Да се гмурнеш в кристално-синята,, морска вода е толкова успокояващо, че забравяш за всичко и всички. Ти си сам, обгърнат в солената прегръдка на вълните, които те носят, на където те си решат. Първата мента на плажа в 8 сутринта бе тъй сладка, след дългата нощ в неудобния автобус. Да поспиш на плажа, докато все още няма никой. Само ти, морето, пясъка и Шокиииииииииии :)

 Открих и плюсовете на това фотоапарата ти да се развали. Започваш да се наслаждаваш на почивката си със всички възможни сетива, а не само през обектива. Изследвах как солта полепва кожата ми и образува причудливи форми, заспивах на песента на сгромолясващите се вълни. Събуждах се пак от вълните и леките  лъчите на слънцето. Да се разходиш из пустите улици рано сутрин в търсене на квартира. Пропътувах първия си стоп, макар сравнително кратък,  бе умерено екстремен (имайки предвид късмета на придружителя ми) и прилично забавен.

  Завръщане в София, но не и край на лятото, очаквам с нетърпение какво още ще ми поднесе.