Сънят! Напоследък срещам все повече хора, които го пренебрегват и се опитват да ме убедят, че петте часа сън на ден им стигат. Да може би им стигат за първата половина от деня. Но за да бъдеш продуктивен през целия ден, чиято средна продължителност е между 14-16 часа. Тези кратки часове сън ти стигат едва за началото на работния ден. Но в повечето случай никой човешки индивид не приключва деня си след работа. Всеки има нужда от различни социални контакти, време за себе си, за спорт, за релакс, за любов. И в един момент не ти остава време да се наспиш, защото искаш всички тези неща да направиш. Днес след работа искаш да видиш приятел, който не си виждал от месеци. След това трябва сготвиш, искаш да прочетеш сайтовете, които следиш, трябва да изчистиш.... Днес пък Мария има рожден ден, утре има мач, в други ден пак ще излизаш с приятели..... и така ти остават само някакви си 5-6 часа за сън.
Никой все още не е открил отговор на въпроса- "Защо спим?". Защо ни е нужно толкова много време от денонощието да прекарваме в сън, за да си набавим необходимата енергия. Знае се какви са последици от продължително недоспиване- човек няма достатъчно енергия за предстоящия ден, постепенно се натрупва хронична умора, става раздразнителен, съответно вече не върши толкова бързо и добре ежедневните си задължения или забавления.
Няма нищо по-сладко да се сгушиш на меката възглавничка под пухиното одеалце:)
Листата почват да падат и лятото започва да клони към своя край, но аз все още намирам пясък на странни места и усещам солената вода по устните си. Да се гмурнеш в кристално-синята,, морска вода е толкова успокояващо, че забравяш за всичко и всички. Ти си сам, обгърнат в солената прегръдка на вълните, които те носят, на където те си решат. Първата мента на плажа в 8 сутринта бе тъй сладка, след дългата нощ в неудобния автобус. Да поспиш на плажа, докато все още няма никой. Само ти, морето, пясъка и Шокиииииииииии :)
Открих и плюсовете на това фотоапарата ти да се развали. Започваш да се наслаждаваш на почивката си със всички възможни сетива, а не само през обектива. Изследвах как солта полепва кожата ми и образува причудливи форми, заспивах на песента на сгромолясващите се вълни. Събуждах се пак от вълните и леките лъчите на слънцето. Да се разходиш из пустите улици рано сутрин в търсене на квартира. Пропътувах първия си стоп, макар сравнително кратък, бе умерено екстремен (имайки предвид късмета на придружителя ми) и прилично забавен.
Завръщане в София, но не и край на лятото, очаквам с нетърпение какво още ще ми поднесе.
Ех! Измина още една година и пак дойде европейския ден на шоколада.
Колко вкусно, нали:) май съм си избрала доста специален ден да се родя.
Още в полунощ пожеланията започнаха да валят. Мисля че до края на деня ще напълните торбата ми с пожелания- с такива, на които и аз съм си надявала тайничко или не толкова тайничко, с обичайните здраве, любов...ала бала (но пък и те си трябват), и с такива, за които не ми е хрумвало до сега, но с най-голямо удоволствие ще ги изпълня:) за това духайки свещичките на торта ще затворя очи и ще си пожелая единствено вас.
Помня преди 5 години се запознах с голяма част от вас. Беше завършването на Сис и пееха "Маршът на мишките" (или нещо такова, помня че имаше мишки). И тогава ме приехте във вашето семейство (колко абсурдно звучи, но пък беше забавно) .... и така семейството започна да се разраства, и всеки желаещ беше добре дошъл и приветстван с бутилка бира и голямо ГУШ.
Обичам ви и гушвам много силно. И ще чакам с отворени ръчички нови желаещи да бъдат гушкани:)
PS: Не мога да ви избера само една песен, за да ви поздравя, за това нека всеки си пусне по една за мое здраве :) А пък аз ще си слушам
